Тази пролет започна доста мрачно. От различни посоки ме заливаха лоши новини и предзнаменования. Така че реших да възстановя баланса, заемайки се с нещо позитивно, т.е. нещо, което винаги ме е кефело. И какво е то, замислих се вчера. Много просто - обложките на албуми! Разбира се, думата "обложка" е странна, напомня на обложен език или на облагане с данъци, но няма по-подходяща, затова ще използвам нея. Това не е някаква класация или анализ на изкуството на обложката. Всъщност, то дори не е изкуство, а поджанр, борещ се за място под слънцето. Оттам и името на блога. Ако Микеланджело бе жив сега, дали би се наел да направи обложка на Дзукеро? Съмнявам се... Както и да е. Целта тук не е да поучавам или налагам личните си мнения, а да покажа обложки, които наистина ми харесват и други, които са нескопосани, смешни или просто зле. Отдолу ще пиша по няколко реда, но не смятам да се обосновавам издълбоко. OK?
- - -
Swans - White Light from the Mouth of Infinity (1991)
Този заек е велик. Въпреки отпуснатата му стойка, в него кипи страст. Стъпил на любовния тепих, той примамва партньорката, за да опитат нещо заедно в краткия си заешки живот. Небето е все още синьо, но черно-жълтите облаци не вещаят нищо добро за нашия приятел. Тук имаме пълно покриване на форма и съдържание, защото музиката също комбинира моменти на наивен възторг, прокрадваща се заплаха и катастрофична тресня. Харесвам всичко в тази обложка. Често си фантазирам, че някой ми подарява торта със заека на Дерик Томас (това е художника). Харесвам дори точката, сложена след последната дума от заглавието. Точка, край, няма какво да се добави.
Swans - Love of Life (1992)
И все пак, година по-късно Майкъл Жира и Джарбо, неговата гласовита вещица от Юга, решават да затворят кръга, разкривайки ни съдбата на зайко-байковците. Тук, естествено, всичко е безнадеждност, пушеци и тътен, както подхожда на още една колекция от парчета, които двамата сякаш пеят с лица, натикани в калта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар