Feist - Metals (2011)

А сега нещо по-ново. Лесли Файст по принцип го дава разпасана инди мръсница, но в този албум е насочила поглед към връзката с природата и преходността на живота. Има доста блус влияния, от които вярвам  скоро ще се отърси. Изобщо, надявам се в най-близко време Файст да се оправи, защото гласът й е страхотен и искам да чуя още неща като онези в Let It Die от 2004-а. Тази обложка ме кефи по много причини. Първо, дървото само по себе си е находка. Чудя се дали са го подрязали нарочно  за снимката или някой сръчен дървар се е потрудил преди това без изобщо да подозира, че резултатът ще се разпродаде в 300 000 копия. В такъв случай, и за него се полага нещо. После, личи си колко я е страх, излегната така на клона. Почти можеш да видиш как треперят тъничките й крачета. Хм, всеки би се уплашил - тази вода изглежда доста студена. Според мен, точно този страх изразява идеята на албума по-добре от всички планини и мъхове наоколо. Браво, Канада!