Thom Yorke - The Eraser (2006)

Тик-так, тик-так... часовникът цъка за всеки. Дори да се казваш Том Йорк и милиони хора на запад от Баня Лука да те гледат като месия. Защо казвам това? Когато преди 2-3 месеца го питаха как така се е открехнал на танци в клиповете на Radiohead и Atoms for Peace (и дори на диджействане в разни съмнителни дупки), той каза буквално следното: "Скоро ставам на 45. Ако не започна да се забавлявам сега, не знам кога изобщо ще се случи." Аааа, сети ли се най-накрая? Но пак повтарям - това беше по Йордановден тази година. А през 2006-а, когато излезе The Eraser, батко ви Том беше в нормалното си депресивно състояние, което пролича както по музиката, така и по подобаващо мрачната обложка. Тази мойсеева фигура ще раздели бурните вълни на две, преди да можете да кажете "Купуването и продаването на гласове е престъпление". Обичайният визуален колаборатор на Йорк - Стенли Донууд, е залягал поне седмица над резците и балатума, докато линогравира всички тези извивки. От задната страна на плочата има и по-лошо: купища небостъргачи и банкови клонове, потрошени като от зло цунами. Но нека не си разваляме настроението - все пак идва уикенд.