4AD

За мнозина днес, идеята за музикална компания е смешна - дори за музикантите. Защо да драпаш за договор с такава, когато можеш да се промотираш сам? Няма да споря, че лейбълът през 2013 г. е пълна отживелица. Той е тромав, стиснат и наплашен от кризата. Музикантът, напротив, е гъвкав като змиорка. Сам си е продуцент, сам си организира гиговете и сам се рекламира, заривайки интернет пространството с посевките на творчеството си във вид на безброй профили, безплатни прослушвания и подкани за закупуване. Един завършен търгаш. Дотам я докарахме. 

Но нека сега си представим, че няма интернет, че музикантът е лишен от всякакъв усет към маркетинга, не иска да си рисува сам афишите и изобщо, би желал да свири и нищо друго. Може би дори е малко глупав - какво пък, това не е пречка за добрия артист. Да не би Джанис Джоплин да е била много умна? Иги Поп да отбира от нещо? Елвис? В един идеален свят, лейбълът ще се погрижи за всичко, от което музикантите имат нужда - от наемане на студио до топла храна три пъти на ден. Естествено, той се ангажира и с обложките, като често обръща на визуалния аспект толкова внимание, колкото и на самата музика. Поне във 4AD e така. 

4AD са важни, защото са ни дали  Dead Can Dance, Кристин Хърш и This Mortal Coil, а в момента издават хора като Grimes и Blonde Redhead. Но да не забравяме за какво сме се събрали.  

- - -

Cocteau Twins - Garlands (1982)

Този тип бил заспал на поляната зад изоставената лятна къща на лорд Бикънсфийлд, когато мълния от звук и светлина, дошла от дълбокия космос, го пернала в тила. Усилията му да се предпази, запушвайки уши, се оказали напразни. Мълнията и нейната пагубна енергия били завладели цялото му същество. Оттогава той вече не бил същия. Започнал да се облича в черни пуловери с размъкнати ръкави и често припявал на фалцет. Ако може да се вярва на майка му, погледът му бил "отнесен".

Като оставим шегичките настрана, наистина странно решение на арт-колектива 23 Envelope за първата плоча на Cocteau Twins. Но както знаем, през 80-те бе позволено всичко. Със суровия си звук и злокобна визия, този дебют на шотландците ще остане в историята. № CAD211 в каталога на 4AD. Любимата група на Джон Пийл. Разпадат се през 1996-а.

This Mortal Coil - Blood (1991)

Проект на срамежливия основател на 4AD Иво Уотс-Ръсел. Blood е третия му албум заедно с Джон Фрайър и куп гост-вокалисти. За разлика от It'll End in Tears (1984), който е готин и роди немалко класики в жанра /видях че го наричат illbient, т.е. депресарски ембиънт/ тук имаме 25 парчета, на които спокойно можеш да заспиш, ако приседнеш на дивана. Спасява го само благата Late Night с Керълайн Кроули и, разбира се, тази стряскаща фотография на Найджъл Гриърсън. Дълги години съм се чудил дали това е мъж или жена и едва днес открих, че става дума за някоя си Ивет, по занятие модел, приела патриотичния псевдоним Палас Ситроен. 

За да обобщим цялата претенциозна история покрай TMC, нека ви кажа и че името на групата идва директно от Шекспир, прочутия монолог на Хамлет. Дали да е "земен смут и мъка", както е в стария превод, или "тленната омотка" според новото тълкование на проф. Шурбанов, изберете сами. Завеса.