Julee Cruise - The Voice of Love (1993)

Ако харесваш Дейвид Линч, трябва да си запален и по Джули Круз. Защото преди двайсетина години те вървяха в комплект... дупе и гащи. Гласуваш за Линч - получаваш Круз, и обратно. Тя направи много за успеха на "Туин Пийкс", появявайки се както в саундтрака (на телевизионната И кино версията), така и в самите филми (телевизионната И кино версията). Играе певицата в бар "Роудхаус", където под забавения каданс на психарските й изпълнения протичат не една и две ключови сцени - например тази, в която надрусаната Дона искаше да натрие носа на Лора и започна да целува дърварите наред, а накрая остана и без блуза. Но това го знаеш, ако харесваш Линч. През 93-а, човекът с най-добре поддържаната прическа в Холивуд връща жеста, продуцирайки (заедно с другия маниак - Бадаламенти) втория албум на Джули Круз. Освен, че пише текстовете на всички песни, той свири на перкусии (!) и прави обложката. И като казвам прави, имам предвид с ръцете си, не на компютър. Сяда и изработва главата и стеблото, опъва канапите, а всичко останало боядисва в кървавочервено, както се полага. Какво представлява този опулен кълн не мога да кажа. Знам само, че не искам да ми се присъни, когато довечера се завия до брадичката и натисна в тъмното PLAY (►).

Така че, Дейвид, мисията изпълнена.