Обложка на четиримесечието 2

The Orb & Lee "Scratch" Perry - More Tales from the Orbservatory (2013)

Знам, че месецът още не е приключил, но не вярвам през оставащите дни да се появи нещо по-добро от тази корица, решена в стилистиката на Великите географски открития. Харесвам изображенията и текстурата тук и мога да си представя какво е да притежаваш този продукт във вид на голяма гланцирана плоча, която да пипаш и въртиш из ръцете си. За жалост, музиката не е дотам добра, така че инвестирате на свой риск. Става дума за 6 парчета + инструментали на същите, които са останали (с право) извън предишния албум The Orbserver in the Star House от 2012-а. Няма да сбъркате, ако наречете това "остъргване на кошницата" - действие съвсем ненужно и донякъде увреждащо репутацията на ембиънт ветераните The Orb и техния ексцентричен колаборатор, дядо ви Лий Пери. Не че на последния му пука. На 77 години, той е постигнал всичко в кариерата си на музикант и продуцент, а в родната Ямайка му се кланят дори дърветата. От 1969-а насам издава по 2-3 албума всяка година и е работил с кого ли не - от Боб Марли до Beastie Boys (мегазабавната Dr. Lee, PhD от албума им Hello Nasty). И до днес се появява по фестивалите с червената си брада, обувки в различен цвят и шапка, обшита с ръчни часовници, а в документалния филм за него текста чете Бенисио дел Торо. Както казах, този корав реге старец няма да си загуби съня от това, че някой си не харесвал албума му. Лий Пери е над нещата, както могат да бъдат само птичките в небето и невменяемите. Затова нека му простим, че в албум с космическа тематика намесва футбола ("Ритни топката, спечели играта", небрежно припява той в заглавното парче Fussball).

За нас остава тази великолепна обложка на Майк Коулс, на която телескопите приличат повече на саунд-системи, а супергероите са с шапки от изсушени палмови листа.