Dead Can Dance - Spleen and Ideal (1985)

Годината е 1985-а. Брендан Пери и Лиза Джерард живеят на тринайсетия етаж на панелка в някакво ужасно място в Лондон, наречено Острова на кучетата. Реално не е остров, но си остава доста изолирано, тъй като криволиците на Темза го затварят от изток, юг и запад. Освен нашите напористи австралийци, там пребивават и голям брой трафиканти, скуотъри и всякаква гмеж, надошла в големия град незнайно откъде. Когато не са заети да записват най-добрата музика на 80-те, двамата се взират в бляскавите кули на бизнес квартала Канари Уорф, мечтаейки за по-добър живот и някой най-сетне да оправи течащото казанче. Драстичните противоречия са навсякъде около тях и не е чудно че за втория си албум избират заглавие, взето директно от Бодлер. В "Цветя на злото" той се занимава именно с мътните естетически понятия сплин и идеал, сиреч с противоборството между депресията, породена от социалната реалност, и стремежа към красивото. Това е, с две думи. Ако имате нерви, прочетете самата поема [издателство "Захарий Стоянов", 2007, ISBN 9547398393].

Въпреки своята драматичност снимката, украсила този мрачен шедьовър на Dead Can Dance, не е режисирана, а съвсем случайна, ако може да се вярва на автора й Колин Грей. Както си карал из пристанищната част на Салфорд, в района на Манчестър, той се натъкнал на този обект, който общината безуспешно се опитвала да срути. Съвсем случайно, в багажника имал червена роба. Съвсем случайно, гаджето му било с него. Звездата изровили от боклуците наоколо. Щрак! Така се раждат легендите. 

Колкото до албума, той е солиден като скала и въпреки кратките си 38 мин. струва повече от пет саундтрака на "Гладиатор" и два закъснели реюниъна. 

А загадъчната сграда? Отдавна я няма. Сал споменът останал... и старите снимки.