Трайността е стара християнска ценност. Знаете за безсмъртната душа, която просто си кисне в отреденото й място без да търпи никаква еволюция. И нещо повече, ЩЕ СИ КИСНЕ там до края на вечността. Нас също ни блазнят подобни идеи. Независимо дали става дума за перални, чувства или плажни сандали, бихме искали те да изтраят повече от едно лято, за да им се радваме по-пълноценно и дълго, а по възможност и вечно. Такъв е и моят критерий, налаган с желязна ръка тук: избирам обложки, които дават надежда за достойно остаряване. Ако не беше така, можех да сложа например това:
"Звуци от овчарника" на добрите стари Swayzak. Дизайн от маститото студио Blue Source, сини планини, накъдрено фонче от стилизирани грамофонни плочи. Ами не, благодаря. А защо не и дебюта на дебютите, революционния пробив на The Prodigy. Боже, как върви времето! Към днешна дата тази картинка ми прилича на логото на някой вносител на ВиК продукти от Орландовци. Съболезнования!
Изглежда е трудно да създадеш образ, който само след няколко години да не изглежда тотално спихнат. Но опитите продължават. Ето някои добри примери, от които калпазаните в дизайна могат да се поучат:
Aphex Twin - Selected Ambient Works Vol. II (1994)
Какво мога да кажа... Първият албум на зомбито Ричард Д. Джеймс за Warp буквално блести в своето визуално (и не само) съвършенство. Символи, спуснати сякаш от друга цивилизация, песъчливи тонове и разтопено злато, които изгарят очите, грапава текстура, мамеща да я докоснеш. Наистина не може да искаш много повече от това. Дизайнът е на някакви хора, обозначили се като Prototype 21 и това е единственото, което открих за тях. Но и какво да очакваш от батко Aphex, който дори не кръщава парчетата си, а ги илюстрира в книжката на диска с разноцветни парчета торта? Говори се, че докато записвал това, спял в студиото, за да може директно да предаде в музиката атмосферата на сънищата си. Съмнявам се... Имам предвид съмнява ме, че този психо-агент изобщо спи.
Boards of Canada - Twoism (2002)
Я, тази мътна любовна сцена прилича на прекарана през Instagram. Само дето през 2002-а още нямаше Instagram. Точно това е номера - шотландското дуо е винаги една стъпка пред всички останали. Когато през 1998 г. излезе Music Has the Right to Children, цялата електронна сцена само преглъщаше на сухо, неспособна да разбере какво се случва. Съвсем скоро след това се появиха и първите имитатори, правещи опити за "ретро-футуризъм с аналогово оборудване", богато пиперосани със семпли от Улица Сезам. Всички те се провалиха и са наистина жалки, особени онзи Bibio. Да му имам псевдонима и на него...Bibio!
Иначе, според мен снимката за тази обложка е направена директно от телевизора, като се има предвид любовта на нашите единбургски приятели към старите филми на VHS. Верни фенове на Boards of Canada дори са открили въпросния филм - вехтата фантастика The Killing at Outpost Zeta от 1980 г. Верни фенове са направили и това ↓. В крайна сметка, всички обичат космоса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар