The Penelopes - The Arrogance of Simplicity (2006)

Този албум не е някакъв зъл хардкор, както може да се предположи. Но нали ги знаете французите - умират да се направят на по-големи революционери, отколкото са. The Penelopes всъщност са две парижки гъзарчета, които си пият чая с Азия Ардженто и често диджействат по звездните партита в Кан. Добрите им връзки с арт-средите се дължат и на факта, че черничкият Аксел Баския е племенник на онзи другия Баския... това сигурно значи много в обсебения от изкуството Париж. Така че, съвсем естествено, с визуалната идентичност около дебютния им албум се заема тежката артилерия - ветеранката в дизайна Анйес Бе и художника-колажист Жан-Франсоа Санз. Правят се едни симпатични флайърчета (вж. лилавкото по-горе) и всичко тръгва по мед и масло. Концепцията е почерпана от студентските вълнения през 68-а, макар момчетата да са родени доста след това. Не пречи. И тук разни млади поети се кълнат във Воев без нивгаш да са го виждали от плът и кръв. 
Музиката в този запис е силно повлияна от Боуи и британския shoegaze, което винаги е добро нещо. В припева на Demian направо чуваме възкръсналия от мъртвите дух на Cocteau Twins. Всъщност, от няколко години The Penelopes живеят в Лондон, където могат да пият директно от извора. Мотото на The Arrogance of Simplicity също е с английски привкус. Взето е от творчеството на охтичавата романистка Вирджиния Улф и гласи: "Нищо не се е случило реално, докато не бъде записано." C'est vrai, baby, c'est vrai.