Любовни плагиатства

Washed Out - Within and Without (2011)

Ърнест Грийн е само на 31, но вече си е създал име в често осмивания жанр на чил-уейва (надутите инди-фенове го наричат "музика за следобедни кафенца"). Миналата година издаде втората си плоча за Sub Pop и явно има своите почитатели, след като успява да се намести от раз в класациите на 7-8 държави и го канят да свири на Pitchfork Music Festival още преди да има звукозаписен договор - нещо доста рядко в бъзливия и комерсиален свят на шоубизнеса. Така че, музиката му си струва въпреки реалната възможност шептящият глас на младока от Джорджия да навее скука в душата на по-експресивните натури. Това тук е първият албум на Грийн под името Washed Out (между другото, добър бранд за цялата му артистична концепция) - израз, който означава не че по погрешка се е изпрал в пералнята, а по-скоро "разбит, замаян, изтощен" [РЗИ] ). А от какво може пък да е толкова РЗИ един млад човек? То се знае - от любов. Съответно, пичът се е оглеждал за картинка, която да показва тези благи състояния по директен, но и естетичен начин, за да не му лепят по обложката разни предупредителни надписи. Намира я в някакво списание за фотография и веднага откупува снимката от автора й - холандката Мартийн Мулдер. Пито-платено. Тук обаче започват неприятностите. Както често се случва, нашият човек не прочел дребните букви в договора. Вярно че купил правата, но не и ексклузивните права, които са нещо различно. И така същата снимка скоро цъфнала в дамския журнал Cosmopolitan под дебилна статия със заглавие "Това ли е перфектната секс поза?" (всъщност не е, но няма да ги осветлявам, печелейки им нови читатели).

Музикантът, естествено, е бесен. Най-вече защото "това противоречи на всичко, което представлява образът, а и моят албум. В него не става дума за секс, нито пък съм искал да е провокативен."

Да бе, повярвах ти. Да не би моята плоча да се казва "В теб и без теб"... 

S.C.U.M. - Again Into Eyes (2011)

И сякаш не му стига вероломството на алчната фотографка, сега и колегите без свян се присламчват към голата идея. Или пък през 2011-а да е имало някакво ново "лято на любовта"? Ако е така, не съм забелязал. 

Бандата на Том Коен е от Южен Лондон. С мрачна ирония, както подхожда на англичани, вземат името си от радикалния феминистки манифест S.C.U.M. (Society for Cutting Up Men) на Валери Соланас и тръгват да покоряват Европа. Не ще да е било лесно, защото по пътя отпадат доста членове, за да остане накрая основното ядро Коен (вокали), Хю Уеб (бас), Брадли Бейкър (машинарии) и барабанистката Мелиса (с гръб към нас), което в тази фотошопирана обложка виждаме като едно загадъчно и някак невинно секси братство. Работата е доста изчистена, въпреки многото цветове. Кефи ме колко са дискретни всички: напук на заглавието не се виждат никакви очи за сметка на ръчищата, стърчащи във всички посоки. Забележи как точката на S-то е пробило дланта на голата мис Ригби съвсем в стил Христос на кръста. Явно не е лесно да си сама жена в пост-пънк група. Нищо чудно, че по-малко от 2 години след триумфа на Again Into Eyes, S.C.U.M. потайно се разпадат. Това става преди наркоманската смърт на Пийчис Гелдоф, съпругата на Том Коен, така че да не търсим под вола теле.