Savas Pascalidis - Disko Vietnam (2004)

Какво стана с тоз' хубавия човек, да попитам и аз като бабата от вица. Техно агентът от гръцки произход бе доста активен допреди 10 години, когато въртеше не един, а два лейбъла (Lasergun и Sweatshop) и къртеше танцингите на Стара Европа с по немски стегнатите си тупалки. Направо мога да си представя как например на хита му Superman нальоканите с водка и Red Bull клъбъри в берлинския Berghain издълбават дупки в пода като при тренировка на монасите от Шао Лин. Но на това веселие се сложи край. Вместо да ровят из кашоните с плочи, сега младежите се наместват по-удобно пред монитора, докато свалят (безплатно) още и още музика, за чието изслушване няма да им стигнат и три живота. В тон с тази тъжна еволюция, Савас се скри при колекцията си от 20 000 винила, подавайки нос само за някое и друго участие в не особено "електронни" локации като Лион или Мадрид. Издаде и един доста скапан албум през 2010-а, така че можем спокойно да заключим, че Disko Vietnam е последният проблясък на един рано погубен талант. Тук има сурово хард-текно, което ще докара главоболие на гаджето ви, припяващо на Chambao и Браян Адамс, но не липсват и по-фънки моменти като Saigon Nightmare, където тревожният основен мотив а ла Джорджо Мородър се надбягва с непукистка баслиния и нещо като електронни бонгоси, синкопиращи до премала. Но стига съм се разливал... и без това разлятото върху тази корица ще дойде в повече на деликатния посетител. 

Кървищата върху невинния пейзаж с палми и пагоди носят нещо от зловещия чар на "Сърцето на мрака", макар че не ми се вярва авторът им да се е вдъхновил точно от книгата на депресаря Конрад... а и не е нужно - по света циркулират достатъчно истории за червените кхмери, виетнамската война и какви ли не ужасии в джунглите. Каквато и да е истината, създал е един въздействащ образ с минимум изразни средства, което винаги адмирирам. Той, авторът, всъщност е доста странна птица сам по себе си. Казва се Андреас Орел, но понякога се представя като Анди от O/R/E/L (агенцията му) и освен че се занимава с дизайн, свири във виенската ъндърграунд банда Sin с партньорката си Мона Мур. На това отгоре, лъжел като циганин (много полезно качество във всички сфери на живота) и е правил яката чернобяла обложка на Sunglasses at Night на Tiga & Zyntherius, за което