мАкедонско 2

Фолтин - Ова трансплантирана машина за чукање досега не типкала љубовно писмо (2008)

А ето и пълната противоположност. Лека като перце, закачлива и еманципирана от неудобното минало, музиката на Фолтин звучи като обещание за ново начало и носи свеж полъх на македонската сцена, все още доминирана от стари рокери и лепи певачки. Не че говорим за някакви голобради младежи. Когато ги гледах на един фестивал във великолепния амфитеатър на Охрид, вече ги представяха като "Феноменот од Битола", а това трябва да е било преди 12-13 години. От тогава групата смени няколко члена и издаде четири или пет записа, сред които и този доста добър мини-албум. Особеното тук е, че измисленият език, характерен за предишни творби като Archimed (2000) и Donkey Hot (2003), "спонтанното есперанто", както самата група го нарича, тук е заместен с чист македонски (някои ще кажат, че и това е измислен език, но айде да не навлизаме в тия въпроси). Целта: да се напише един поетичен албум за любовта, чиито текстове да са разбираеми за всички. Това личи и от заглавието, което в груб превод звучи така: Тази трансплантирана пишеща машина още не е натракала ни едно любовно писмо. Претенциозно, твърде претенциозно, но момчетата от години са омешани с македонските театрални среди, а това е заразно (сещам се за нашия Стефчо Вълдобрев, с чиято музика кабаретният поп-джаз на Фолтин всъщност има доста общо). И това не е всичко - вместо да имат заглавия, петте песни в Ова трансплантирана... са глупаво номерирани като товарителници или партиди кашкавал: 131, 87, 128, 120 и 110. Нищо, простено да им е. 

И така, сърце, което още не се е влюбвало. Не е нужно да си ядрен физик, за да направиш връзката със заспалото девойче от корицата. Харесват ми "подводните" синьозелени тонове, с които са предадени дълбочината и спокойствието на този по детски невинен сън. Малко лолитско, леко предизвикателно, много фолтинско. И изобщо, светът има нужда от повече обложки със спящи хора.
Fun facts: 1. Името на групата е взето от последното, недовършено произведение на Карел Чапек "Животът и творчеството на композитора Фолтин". Героят е бездарен творец, посветил най-добрите си години на една опера, която накрая е освиркана от целия град, след което той логично полудява, осъзнавайки безсмислието на живота си. Поучително четиво, с което много "артисти" не е зле да се запознаят. 
2. Шестимата от Битоля не мразят България. Можете да ги гледате поне 2 пъти в годината на различни софийски сцени. Новият им албум "Пияният славей" се очаква всеки момент.          

 Пеце Атанасовски Оркестар - Пеце Атанасовски Оркестар (2002)

Това си е чиста народна музика. Издаден посмъртно, този албум събира най-доброто от култовия македонски гайдар Пеце Атанасовски (1925 - 1996 г.) и неговия оркестър. Култов е, защото явно го харесват и млади, и стари. Момчето, което ми записа този диск, иначе е най-върлия фен на Sonic Youth, но ми призна че от време на време отмаря с разнообразните и енергични пиеси на Пеце. В унисон с огнените хорá, майсторски аранжирани и поднесени от  гайдаря, обложката на тази колекция представлява килим от жарава, нашарен с любимите на македонците соларни символи. Шрифтът също е право в целта. What's not to like?

Бронзовата статуя на П. Атанасовски в Прилеп -  вероятно единственият паметник на гайдар в света