Нова Генерация - Завинаги (1998)

Макар и позакъсняла, тази колекция бе събитие сама по себе си, защото е първата възможност музиката на Нова Генерация да се чуе на диск. Оригиналните албуми Forever (1991) и Отвъд смъртта (1992) бяха пуснати само на касета и преиздадени на CD над десет години по-късно. При все, че аз си въртях тия касети без да се оплаквам, към 1997-а това вече не беше много готино. И досега този диск е единствения законен начин да чуеш парчетата от онази легендарна плоча, която Нова Генерация навремето си поделиха с Контрол. Не всички, но 5 от 6-те песни в BG Rock 1 (1989) са тук. Бавно ръкопляскане...

Изданието е на вече несъ- ществуващите Маркос Мюзик, основно специализирани в Дони и Момчил, Ст. Вълдобрев, Цвят лилав и подобна поп продукция. Това трябва да е бил най-рисковият им продукт, но за късмет  дизайнът не е претупан с цел да се намалят евентуалните загуби. Напротив, пакетът си е доста добър - шрифтът е адекватен, има оригинална рисунка от Димитър Воев, доста инфо кой на какво и къде е свирил и най-вече няколко брилянтни кадъра на Нели Воева, вкл. сесия на Митко, Катя и Мони в Софийското гробище, пеперудена колекция и триптих върху покрив с антени. Тунелът, естествено, е депресивен като самата музика, като текстовете... но дай да не бъдем черногледи. Светът на Нова Генерация често е сгряван от един човешки, стръвен копнеж към взаимност. Кой знае дали мрачният тунел не завършва "в твойта ледена стая, където с теб студено аз ще мечтая".

Нели Воева - китара вместо фотоапарат

Когато смъртта на Воев сложи логичен край на Нова Генерация, слушах групата на брат му, Art Generation, попаднах и на концерт на all-girl бандата на Нели, където тя свиреше на китара и нещо като маркуч за пералня, което въртеше над главата си. Що се отнася до сегашната Нова Генерация, съставена от стари членове през годините, не смятам че трябва да се представят с това име. Изкуството не е математика, където цялото е сбор от равните му части и ако имаш 3/4 или дори 4/5, почти си достигнал първоначалната стойност. В изкуството играят други правила.

Иначе, съм гледал 2 пъти Нова Генерация с Митко Воев. Първият път беше едно турне, в което трябваше да подгряват Ера и Ахат. Публиката, почти изцяло от провинциални метъли (включвам и себе си), още от първата минута се издразни от вида и звученето на групата, а като чу фалцетите направо полудя. Започна едно масирано освиркване, което почти заглушаваше музиката. В една от паузите между песните, когато дюдюкането беше намаляло, Воев погледна към нас и каза: "Видяхме, че можете да свиркате. А сега да видим дали можете да слушате." И сложи ръка върху баса.