Santogold - Santogold (2008)

Santogold е обратното на Бионсе. Тя е бедна, поема рискове, разбира от ню уейв и ска и не държи всяка седмица да "реинвентва" нещо и да "емпауърва" чернокожите си посестрими. Освен това се оправя сама, без да се налага съпруг-милионер да я тика в центъра на всяко осветено с прожектор място в Америка. Ако има нещо, по което тези гургулички да си приличат, то е тяхната увереност в способностите им. Първият сингъл на Санто се казва I Believe In Santogold, и то без вътре да има такава песен. Това си е живо заклинание за успех, няк'ви вуду далавери... Виж този поглед и ми кажи, че греша. Да, Санти Уайт е непоколебимо и нагло парче, което много й помага след преместването от родната Филаделфия в Ню Йорк. 

През 2008-а Санти и M.I.A. са дупе и гащи 

Само няколко месеца по-късно, тя вече свири в легендарния клуб CBGB's със собствена пънк група и си лафи с Марк Ронсън, Beastie Boys и Джей Зи. А, да, и има договор с Atlantic, които толкова харесват соло нещата й, че й казват "Не променяй нищо, просто продължавай както си почнала". И тя продължава. Дебютният й албум блести със свеж кросоувър саунд като в парчетата L.E.S. Artistes и Starstruck, а в Мy Superman хитро е вмъкнат мотив от Red Light на Siouxsie and the Banshees. Продуценти на половината материал са още неизвестните Diplo и Switch, които по същото време работят и с M.I.A. - изтрещяла етно-рап мацка, която често сравняват със Santogold. И така, колелото се завърта към една успешна кариера... до момента, в който гражданинът Санто Виктор Ригатузо, режисьор на третокласни кечистки филми, заявява че отдавна е патентовал името Санто Голд и няма никакво намерение да го преотстъпва на някаква си певачка от гетото. 

Още един кандидат за призовка

Едва ли има по-унизителна работа за един артист от това да си сменя името, когато вече е спечелил популярност и то седи върху хиляди/милиони плочи, тениски и пр. Спомнете си тегавата история как Suede, обожавани от цяла една нация, трябваше да се представят в Америка като The London Suede, и как това ги отказа изобщо да стъпват там. Но къде да ходи Санти? Пред заплахата от съд, тя избира да ползва собственото си име и от 2009-а вече се нарича Santigold. Странно, но оттогава нещата при нея не вървят много добре. Музиката й някак се разводни и не носи силата, която имаше в началото. Същата работа и при обложките - докато на първата бълва златен прах с всяка своя дума или дъх, за втория албум е облечена като наполеонов войник (незавидна съдба, както е известно от историята), а в новия 99 cents (2016) вече я виждаме опакована във вакуум-фолио заедно с джунджурии от магазините за един лев. Ето колко важна може да е една буква.      

Поне на домашния фронт всичко е наред