Lee "Scratch" Perry - Rainford (2019)

Поколебах се само секунда, преди да инвестирам трудно спечелените си пари в билет за шоуто на Лий Пери. Представих си го как тътри крака по сцената, окичен с всички тези дрънкулки. Все пак, човекът кара 84-ата си година... Но притесненията бяха излишни - лудият старец изнесе весело и енергично изпълнение, подкрепен от дъб маестрото Mad Professor, който подпираше гърба му с мощната си саунд система и му отваряше бутилките с вода. Напредналата възраст на ямайският ветеран дори бе от полза на драгия зрител. Като човек, който няма време за губене, Лий започна концерта си само 40 мин. след обявения час, което е голяма рядкост за клубно участие. За справка: при предишното ми излизане се наложи да чакам цели три часа, докато исландците от Gus Gus разгледат София, вечерят и си оправят маникюра. Нема им стъпим повече!

"Скрач" Пери в София - микрофон с кристали и ягодка в ръка

И така, човекът продуцирал някои от ранните албуми на Боб Марли и създал тонове неподражаеми звуци в легендарното си студио Black Ark, ни дойде на крака, влачейки своя прочут куфар, пълен с "марсиански камъни". Благодарен съм, че го видях, при все че не съм голям ценител на регето. От двучасовият му сет разпознах само Chase the Devil, която The Prodigy семплираха за мегауспешната Out of Space през 1992-а. Но истински се насладих на шоуто: Лий Пери е едновременно професионален и шантав, което е неустоима комбинация. Също така, е единственият музикант, който не яде храната си скрит в някоя гримьорна, а я изнася на сцената, за да я сподели с публиката. Върхът беше, когато махна с ръка като някакъв магьосник и каза "Освобождавам ви от всички теглила, от всички грижи, които имате в живота си". И хоп, готово! Бяхме свободни. Невероятен агент...

Останки от импровизираната трапеза на дядо ви Лий

Разширена версия на илюстрацията на Харис за виниловото издание

Актуалният му албум Rainford излезе преди няколко дни, но вече получи много добри отзиви, най-вече за продуцентските умения на Ейдриън Шърууд. "Той е бял, но мисли като черен", хвали го и авторът на парчетата. Популярното мнение за този скромен англичанин е, че е успял да направи за Лий Пери това, което Рик Рубин прави през 1994-а за позамрялата кариера на Джони Кеш. Не знам доколко това е така, но Rainford никак не е лош и поне три песни от него заслужават интензивна ротация през мързеливите летни следобеди: Let It Rain (по която има и доста як клип), House of Angels и Autobiography of the Upsetter. Последната е автентичен разказ от първо лице, който върви малко като разпит в полицията: "Роден съм през 1936 г. Баща ми се казваше еди как си и беше зидар. Майка ми..." и т.н., като се споменават всички важни фигури и събития от един така дълъг и съдържателен живот. Силният личностен заряд на реге патриарха прелива и в обложката на 42-минутния Rainford. Тук виждаме стария Лий претворен под различни форми в някаква вариация на Конниците на апокалипсиса. 
Цветовете са много контрастни, досущ като в старите литографии от 19 в., което се подчертава още повече от приглушения фон. Автор е Питър Харис - радикален художник от Великобритания, който си пада по политическата сатира и не за първи път си сътрудничи с ексцентрика Пери. Шрифтовете в стил "направи си сам" внасят нужната лекота, не позволявайки на тази воинска сага да стане прекалено сериозна. Отлична работа в екип на Рейнфорд Хю Пери и неговите помагачи. 

Добрите отношения артист-продуцент не са от днес

Плакат на Питър Харис - The force is strong with this one!