Milva - Brecht (1975)

Милва е италианска певица, позната повече на бабите, отколкото на внучетата, и това е естествено, тъй като самата тя е в бабешка възраст. Всъщност произходът тук е без значение – Милва е от онзи тип международни звезди, които поне пет държави припознават като свои, нещо като Шарл Азнавур в пола. Неслучайно само в краткия период между 2006 и 2009 г. Франция, Италия и Германия й дават най-високите си отличия (съответно Почетния Легион, Ордена за заслуги на Италианската Република и еквивалента му в Немско). Нека се досетя – първият е за вдъхновените й изпълнения от репертоара на Пиаф (в зала „Олимпия” и другаде), вторият за това, че е тяхната „Червенокоска”, накарала дори японците да пропеят на италиански (има цели 14 успешни турнета в Япония), а третият... вероятно за тази плоча. Запис от две представления на спектакъла й Milva Brecht, изнесени през март 1975-а в „Театро Метастасио” в Прато, Тоскана. Както говори заглавието, това шоу е посветено на краткото сътрудничество между Бертолд Брехт като текстописец и композитора Курт Вайл, родило двайсетина антивоенни „шлагера” през още по-кратката Ваймарска Република. Тук стъпвам на хлъзгава почва, защото за Ваймарската Република знам не повече от всеки друг ползвател на Wikipedia. „Декадентско” изкуство, Баухаус, кабаре, първите капсули кокаин, „Синият ангел”, глад и просия по улиците, плюс цял тон потъпкана немска гордост след Версайския Договор, ограничил оборудването на въоръжените сили до 10 бронирани коли, 24 кораба и 0 (зеро) самолета. Последното изнервя до крайност знаете кого и резултатите са налице още през 1933 г.

Но да кажа за Милва. Тя направо изтърбушва тези песни. В сърцатото й изпълнение Sotto Le Querce Di Potsdam  (В Потсдам, под дъбовете), написана от левичаря Брехт за „работнически хор”, се превръща в яростна тирада, способна да начупи каската на всеки войнолюбец. Тук са и „приспивната песен” Ninna Nanna 1932, La Legenda Del Soldato Morto, както и Moon of Alabama, която хората погрешно приписват на Doors. Въпреки, че на сцената е придружена само от пианист, Милва има нужда от опитен театрален режисьор (Джорджо Стрелер, направил едни от най-добрите постановки на Шекспир, Дюренмат и Чехов) който да обуздае дивата й енергия. Тя надява войнишки шинел, тя забива токове в паркета, а публиката не смее да гъкне до последната строфа, когато изригва в аплодисменти и подвиква, както е обичаят. Тази идея за пълен контрол е предадена и в корицата на оригиналната немска плоча, издадена от Stern Musik. Не открих информация дали на снимката е самата Милва или става дума за тематична фотография от Ваймарския период, но все едно – това е една от любимите ми обложки. Дамата е в пълно бойно снаряжение (боа от пера, черна капела и мрежести чорапи) и те предизвиква на боксовия ринг, за да те разпердушини. След това ще си грабне куфара и ще отпътува като във филм на Тарантино. Класика.

Fun fact: Името Милва е измислено от акушерката през далечната 1939 г. Когато чула, че новороденото ще се казва Мария Илва, тя отсякла: "Добре, значи ще му викате Милва." Така и станало.