Балкантон 2

Boney M - Oceans of Fantasy (1979)

Напоследък все говорят че някой бил "яхнал вълната", внушавайки ни че това е нещо лошо. За да реабилитирам тази практика, а и защото идвам пресен-пресен от морето, избрах днешната обложка. Това е четвъртият албум на Boney M, дал на народа много часове неподправена радост върху прашните подиуми на соц дискотеките. Имам предвид хитовете Hold On I'm Coming, Gotta Go Home и, разбира се, Bahama Mama. Заглавието "Фантазни океани" звучи като творба на френски структуралист, но всъщност съдържа 13 парчета в класически диско стил (плюс малко калипсо от Карибите), сътворени от продуцента Франк Фариан, който все още е жив и се радва на спокойни старини с честно спечелените милиони. Eдинственото изключение е Two of Us, което е на Ленън/Макартни и дава заявка за някаква софистицираност. Всичко останало е разпищолено, потно джамборе, както подсказва и снимката с тези четири шоколадови скаридки. 

В България издадоха тази плоча през 1983-а. С детския си акъл често се питах няма ли страховитата водна стихия да потопи крехкия сърф на Боби, Лиз, Мейзи и Марша и как е възможно тя изобщо да не смущава парти настроението им. Чак после разбрах, че когато си яхнал вълната, страшно няма.

Fun fact: В кредитите за Oceans... като кийбордист е вписан някой си Майкъл Крету, току-що завършил Франкфуртската музикална академия. Това е добрият ни познайник Михай Крецу, създал музикалния кошмар Enigma години по-късно. Оказва се, че румънецът e получил първи тласък в кариерата именно от Boney M. Но... всеки прави грешки, както казал таралежът слизайки от четката.