Бащи и синове

Хубаво е в изкуството да има приемственост. За да създадеш нещо ново, трябва да стъпиш на образците от миналото, иначе рядко се получава. Както онзи агент Шейкин Стивънс - той беше нещо като Елвис, но влагаше и част от своята индивидуалност. Или като видеото към новия сингъл на Metronomy (I'm Aquarius, тепърва ще набира скорост), което в началото наистина прилича на актуалния космически блокбъстър Gravity, но после идват безкосместите котки и става съвсем различно. Да вземеш, но и да дадеш - това е номера. А не просто да свиеш островърхия сутиен на Мадона и да си мислиш, че си новата поп-кралица. И така, колеги, темата на днешната лекция е "Тънката разлика между папагалстване и почтителна заемка". Вие там с дъвката по-добре си излезте...

Tuxedomoon - Half-Mute / Scream With a View (1985)

Нека пуристите се успокоят - знам, че оригиналният Half-Mute излиза през 1980-а, но обложката там е малко по-различна. Това преиздание, освен че включва пънкарския сингъл "Писък с изглед", идва в свежи розовеещи тонове на прясно ощавена кожа, така че кефи максимално. Личното ми копие е с автографи на цялата група от първия им концерт в София. Естествено, не се престраших да се видя очи в очи с тях, а помолих Весела. Да прекъсвам Блейн Райнингер и Стивън Браун докато си прибират кабелите ми се видя съвсем неподходящо - все едно да отида и да потупам по гърба Умберто Еко. 

Корицата на първото им CD, издадено през собствения им лейбъл Cramboy, е направена от доайена Патрик Рок, по това време също базиран в Сан Франциско. След серията си отлични работи за Tuxedomoon през 80-те, той става част от екипа на Blue Note, където (иска ли питане!) му се налага да работи с цял куп скучни джазмени и бразилски певачки. Що се отнася до абстрактната творба по-горе, тя ни представя комбинация от строги геометрични форми, маслини и коктейлни черешки. И да, ако я гледаш достатъчно дълго, можеш да видиш любимото си питие. Перфектно обслужване! 

   The Soft Moon - The Soft Moon (2010)

Сигурно е от въздуха. И двете банди са от Западния Бряг - Tuxedomoon от Фриско, а The Soft Moon от Оуклънд, което е толкова близо, че между двата града има изграден мост през залива. Всъщност, SM не е банда, а един самотен пост-пънк войн на име Луис Васкез, който сам си композира и свири всичко. Той вече изкара два успешни албума, в момента обикаля из Европа (FYI: на 06 декември е свирил в Control Club, Букурещ) и вече е ангажиран за пролетното турне на Depeche Mode догодина. 

Друго общо нещо е не особено голямата привързаност на тия "лунни" хубавци към родината. Тъксидо смениха Щатите за Брюксел още преди 30 години, а в момента са пръснати из Гърция, Мексико и къде ли не. Младият Васкез също мрънка, че в Америка не разбирали The Soft Moon и се чувствал по-добре в Европа. При положение, че родителите му са кубинци и вероятно са рискували живота си, плавайки към Маями върху вътрешна гума от тир...

И разбира се, тази осемдесетарска обложка. Според мен, би стояла чудесно върху някое от по-експерименталните неща на Дейвид Бърн, The Residents или нещо от тоя сорт. Кой е изработил въпросния пепеляв колаж? Не съм 100% seguro, но вероятно самият Васкез. Прилича на човек, който го бива с ножичката.