1991

Като споменах за Cathedral, се сетих за поне двайсет други рок/алтърнатив/метъл албуми, които навремето преобърнаха пластовете и днес се считат за класика. Със своя нов, често революционен звук, с безстрашното смесване на стилове (плюс всякакви други маймунджилъци), те поставиха релсите, по които вече 22 години се движи бързият влак на музикалния бизнес. Общото между тези албуми, освен безспорната им якост, е че са издадени през 1991-а, една особено интересна година както ще признае всеки, роден през 70-те. Предизвиквате ме да изброя двайсет? Ами добре.

• Slow, Deep and Hard - Type O Negative
• Mr. Bungle - Mr. Bungle
• Within the Veil - Fear of God 
• Blood Sugar Sex Magik - Red Hot Chili Peppers 
• The Plague That Makes Your Booty Move - Infectious Grooves 
• Twilight of the Gods - Bathory
• Gothic - Paradise Lost
• Human - Death  
• White Light From the Mouth of Infinity - Swans
• Drugs, God and the New Republic - Warrior Soul
• The Real Ramona - Throwing Muses
• Tyranny (For You) - Front 242
• Nevermind - Nirvana 
• Ten - Pearl Jam
• Metallica (The Black Album) - Metallica
• Use Your Illusion I & II - Guns'n'Roses
• Attack of the Killer B's - Anthrax
• Achtung Baby - U2
• Forever - Нова Генерация (самотният български връх)

Докарах ли ги до 20? Не забравяйте, Гънса е двоен... Със сигурност има още и още, така че вероятно съм пропуснал нещо. Едно е сигурно: 1991-а предложи разнообразие и качество, за каквито можем само да си мечтаем в днешната ера на безидейно рециклиране. But fear you not... Батко ви блогър е тук, за да ви върне вкуса към живота с две супер обложки от онази благодатна година. 

   The Cult - Ceremony (септември, Beggars Banquet/Sire)

За един период от около 10 години Америка вярваше, че е открила новите Doors в лицето на английските "индианци" от The Cult. Те бяха диви и красиви по възможно най-рокенрол начина: кожени гащи, мотори, много бърбън и бесни караници между членовете в стила на бащиците Aerosmith. Его войните са основно между певеца Йън Астбъри и китариста Били Дъфи, които са написали в тандем всички хитове от предишните четири албума, продадени в милиони, милиони копия по целия западен свят. Увлечени в диспут чий балсам за коса е по-добър, двамата обаче пропускат нещо важно - да уредят правата върху снимката, която слагат за корица на новия си разбивач Ceremony. Това им носи много главоболия, защото родителите на малкото индианче (семейство "Лудите мечки" Дюбрей от Южна Дакота) не спят, а веднага завеждат дело - също за милиони, милиони долари. Както може да се предположи, обаче, адвокатите на рокзвездите са по-печени от тези на сиуксите, така че последното което се чува за вече порастналия туземец Итърнити Дюбрей е, че работи чистач в едно начално училище. Остава му съмнителната утеха някой ден да привика деца и внуци и да им каже: "Хей, през 91-а бях на обложката на едни смахнати бледолики. Даже ми изгориха снимката в клипа на Wild Hearted Son. Чакайте да видя, май го имам някъде на видеокасета."  

Voivod - Angel Rat (ноември, Mechanic/MCA)

Проблемът с "култовите" групи е, че не всичко става за слушане. Така е и при Voivod, квебекските траш ветерани и sci-fi маниаци. Angel Rat обаче е албум от средния им период, където треснята отстъпва на психеделични и прогресив залитания, сиреч е доста приятен. Парчетата преливат едно в друго съвсем естествено, пеенето на Денис Беланже е по-добро от всякога, а включването на хармоника в The Outcast е толкова неочаквано, че си разлях чашата с кафе инка, когато го чух за първи път. Впечатляващият арт на корицата отново идва изпод ръцете на Мишел Ланжвен (познат и като Away) който от самото начало съвместява барабаните с дизайна на всичко, свързано с бандата. Не знам в кое е по-добър, но тази лилава ретро-готик алегория в стил "Летащия холандец" ми докарва приятни тръпки в хипоталамуса, както когато се спускам надолу с виенско колело. В книжката на диска има още рисунки на даровития дръмър като този впряг по-долу. Муцка!