Cathedral - Forest of Equilibrium (1991)
Ако си на 19, имаш коса до гъза и току-що си записал вокали за един от най-обичаните и мразените албуми в метъла (Scum на Napalm Death), не ти остава нищо друго, освен да помечтаеш за своя собствена група. А ако се казваш Лий Дориън и всъщност харесваш Black Sabbath, а не грайндкор, ще се постараеш групата ти да е точно обратното на Napalm Death. Тоест, вместо да се мъчиш с парчета по 48 секунди, ще гледаш да ги разтеглиш до 10-11 мин. Това налага адски бавно темпо, представяте си. Всъщност, промеждутъкът между два поредни рифа става толкова голям, че един по-пъргав паяк може да изпреде цяла цитадела между струните, а барабанистът - спокойно да си отпива ирландско кафе или каквото там пие. Точно така, говорим за Cathedral, официално най-бавната банда на света. Поне към 1991-а, когато излезе странният им дебют Forest of Equilibrium. Атмосферата на мистика се разстила още с вещерските трели на флейта в интрото Picture of Beauty and Innocence и остава в ушните ви миди през всичките 54 мин. на този потресаващо бавен албум.
Дейв Пачет е аверче на Дориън от младежките години в Ковънтри. Той рисува 8 от обложките на Cathedral, вкл. тази. Без да съм специалист, виждам тук ясната следа на Йеронимус Бош и апокалиптичната му четка. Самият Пачет си признава това на интернет страницата си (www.davepatchett.com), където има още от готините му работи. Този средновековен сюжет с фалическа ракета е прекалено сложен, за да Ви го тълкувам. Дори не знам дали това, което се случва в Гората на равновесието, е хубаво или лошо. Но чуйте моя съвет за събота вечер: изровете фасчето, което от години криете в гардероба и се натикайте в старите си дънки-чарлстон. Екипирани така, със сигурност ще оцените дуум-бугито на Cathedral, и дори ще питате за още.
Вятър в клоните шуми, зло под камък нека спи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар