Neoton Familia - Karnevál (1984)

 

В средата на „Мария Луиза”, където сега продават хладилници (или беше котешка храна?) някога се помещаваше Унгарският Културен Център. Наред с картичките, фолклорните каренца и писаните чинии, там имаше и доста плочи, който блестяха примамливо в ефектния полумрак. И тъй като не бях запознат изтънко с най-актуалното от музикалната продукция на братята маджари, заложих на добрите стари Neoton Familia, които поне бях гледал в новогодишното „шоу” по Първа Програма. Харесваха ми, защото имаха руса и тъмна мацка, а един забавен дебеланко с хавайска риза свиреше на бас-китара и припяваше, повдигайки вежди на ключовите места. Този албум, който e 12-и или 13-и в обширната дискография на Neoton, всъщност се оказа доста зарибяващ: започва с пърпорене на мотор а-ла Judas Priest в откриващата Hétvégi Motorozás, а съдържа и други прилични соц-диско тупалки като Senorita Rita плюс пауър баладата Látomás, която спокойно можеше да е на Лайнъл Ричи. На моето мнение застават и хиените от RCA-Япония, които още същата година пускат английска версия на албума под името Adam and Eve и със смешна корица, бъкана с йероглифи. Което ме връща на моята покупка от УКЦ в столичния град... Струваше си всички усилия, които положих за четворка по химия. В следващите месеци толкова често слушах и разглеждах тази плоча, че се налагаше да трия със специално парцалче гланцираната й обложка. Особено гърба с мистичния соларен плащ. Мисля, че това е най-добрата обратна страна, която съм виждал. Браво, Ласло!