Pearl Jam - Vs. (1993)
Човече, Pearl Jam имаха всичко! Имидж на идеалистични, леко наивни момчета, неопетнени от системата, супер успех с емоционалния дебют Ten от 1991-а, бас-линии, каквито никой не беше чувал. Но както се случи и с други почтени граждани на Сиатъл, славата не им понесе. По време на записите на Vs. Еди Ведър е толкова депресиран, че при всеки удобен случай тича да отмаря в очукания си микробус защото студиото било "прекалено комфортно". Хипарската му душа плаче с кървави сълзи при вида на сауната в гъзарския звукозаписен комплекс Potatohead, осигурен им от Epic Records. Но това е само началото. Стресът и параноята достигат връхната си точка на 17 април следващата година, само 2 седмици след смъртта на Кобейн, когато по време на интервю за английската преса Еди вади предварително опушена на свещ коркова тапа и започва да се рисува в цветовете на войната. Завършено куку.
Другото слабо звено е басистът Джеф Амент, който взема нездравото решение да сложи грозна снимка на овца върху този все пак добър албум. Ферма в Хамилтън, Монтана, телена ограда, текезесарска кофа... намразих тази обложка още щом я видях. Ефектът "рибешко око" прави нещата още по-зле. "Исках да покажа как се чувстваше бандата по това време", обяснява набеденият фотограф. "Практически бяхме роби - на лейбъла, на високите очакванията, на феновете."
Добър опит, Джеф. Но нищо не извинява безвкусицата. Следващия път помислете по-добре.
Grace Jones - Hurricane (2008)
И аз бях сред онези, които чакаха с нетърпение и любопитство завръщането на диско-богинята Грейс Джоунс след 19-годишно отсъствие от сцената. И докато парчета като William's Blood и Hurricane (включващо непукистко мърморене под носа от Трики) ми дадоха автентичен кеф, не мога да кажа същото за обложката. Тя е странна в лошия смисъл и представлява поточна линия с четири буци шоколад, оформени като главата на баба Грейс - идея, родена в мозъка на фотографа Джонатан де Вилие и подкрепена с цяла промо-кампания, качена на неговия сайт: http://jonathandevilliers.com/grace. Целта на този скъп и прескъп проект е да покаже, че всичко е за продан, че дори най-високото изкуство е само продукт и други бла-бла от този сорт. Благодаря, че ми каза, умнико!
Ама използвали били истински цех за шоколад някъде в Англия. Голям праз!
Очаквах повече от жена, успяла да заведе Салвадор Дали на дискотека.
Mr. Bungle - California (1999)
Сигурно сте гледали в Youtube онова клипче, в което подпийналият Майк Патън кърши ръце като Антъни Кийдис в Under the Bridge, а Тревър Дън е Флий. То е най-смешното нещо в дългогодишната свада между брилянтните докрай Mr. Bungle и отдавна скучните RHCP. Най-малко смешното е тази обложка, пародираща заглавието и лигавата естетика на Californication на Red Hot, излязъл същата година. Наистина, в книжката на диска има доста добри фотографии на бръшлянени листа и ален божур, но това не променя крайната присъда. А тя е следната: ~толкова иронично, че чак тъпо~.
Няма коментари:
Публикуване на коментар