Обложка на тримесечието 1

The Pains of Being Pure at Heart - Days of Abandon (2014)

Уоу-уоу-уоу, дами и господа… горещо, пáри! Този албум дори още не е излязъл, но вече е събитие по причини, видими с просто око. Всъщност, задръж малко... Ще призная, че от началото на новия век загубих всякакъв интерес към китарната музика, превръщайки се малко или много в „диско пъпеш”. Така съм пропуснал покрай ушите си всякакви фешън агенти като Franz Ferdinand, Kaiser Chiefs, The Strokes, Arcade Fire и други от тяхното котило – една загуба, която и не планирам да наваксвам, не и в този живот. Чак покрай Фарис Бадуон и стената от размазан звук на неговата банда от оръфляци (The Hоrrors) си възвърнах вкуса към жанра „три акорда на китара леко дрезгав глас”. По тази линия се запознах и с творчеството на The Pains of Being Pure at Heart. Те са едни мамини душици от Ню Йорк и правят искрящ нойз-поп, който по някакъв начин успява да не звучи лигаво и те настройва позитивно за целия ден. Публиката им е предимно колежанска, а и те самите сигурно още учат, защото четох някъде как преди да пробият били „съквартиранти”. Тези енергични младоци са постоянно по фестивалите, като са успели да свирят дори в Китай. И защо не? Първият им албум беше доста добър, вторият (Belong от 2011-а) – по-слабичък, но също ОК,  а третият се очаква до месец, така че ще видим. За да подгреят аудиторията, TPBPH разкриха обложката и пуснаха пространен прес-рилийз, където албумът се оприличава на „абитуриентски бал в рая” и други суперлативи, които не дочетох. Но тази обложка... леле! Тя е грабваща, поне мен ме грабна веднага. Жени по чорапогащи, отдадени на кротки занимания след като са потрошили всичко в скромната си стая. Косите са отрязани, фикусът – обрулен, а Дева Мария виси тъжно в найлонка от супермаркета... това се казва детайлност! Автор е някой си Лий Джин Джу (www.artistjinju.com), южнокорейски художник, чието портфолио се състои изцяло от жени по чорапогащи в различна степен на издивяване, така че където и да бяха бръкнали, момчетата щяха да извадят нещо интересно (имам предвид, от портфолиото). Конкретната творба се казва Material of Mind и е от 2010 г. Във всички случаи, пасва идеално на музиката и е още едно доказателство за ползата от пътуванията до Далечния Изток. Обявено е бинго!