"В главата капучино, екшън шведско кино"

A Camp - A Camp (2001)

Шведите са разумен и културен народ. Всички знаем за първата жена нобелист Селма Лагерльоф, за Бергман и Пипилота Ефраимова Дългия Чорап, за хитрите мебели от IKEA и за водката. Да не говорим как остават неутрални и през двете световни войни, за разлика от други, които нямат търпение да натирят гражданите си в поредната касапница. Респект! И без да твърдя, че лягам и ставам с пиесите на Стриндберг мога да кажа, че съм фен на шведското изкуство, доколкото съм го срещал. Онзи ден в Халите бяха пуснали Super Trouper на ABBA и си помислих колко яко и солидно звучи, дори като фонова музика. Това трябва да се дължи на някакъв специфичен Swedish touch, защото се отнася и за много други артисти - от захаросаните Roxette та чак до смели експериментатори като The Knife и Йени Уилсон. Отнася се и за A Camp, страничния проект на Нина Першон от The Cardigans, сформиран в опит за бягство от славата, която неминуемо налазва бандата след сюблимното й постижение: албума Gran Turismo от 1998-а. Мисията успешна - в A Camp всичко е спокойно, по домашному (в групата участва и мъжът на Нина – щатския китарист Нейтън Ларсън) и много добре изсвирено. Музиката в този полиран отвсякъде дебют е тъжен алт-поп с хубави включвания на чело, корнет и слайд китарки. Към четиринайсетото парче малко досадява, но това са си рисковете на стила... а и то е последно, така че няма проблем.
В обложката харесвам заиграването с образите и ако бях по-учен, щях да ви кажа дали това е постмодерно или не. Но не съм. Във всеки случай, вместо Нина и кученцето й просто да се снимат до оградата, някой ги е нарисувал по предишна снимка, а после е заснел нарисуваното. Двойна работа, ще кажат някои и ще бъдат донякъде прави. Но пък колко ефектно! Този карминен диптих носи усещане за стрийт-арт, което се връзва отлично с шеговитата непосредственост на нашите скандинавски приятели. Дали пичовете от дизайнерското студио Åbäke, натоварено с визуалната част, не са почерпили идеята от славните ни морски курорти? Там жанрът „портрет по снимка” е добре развит, а през годините се изредиха доста швед(к)и.
Готин шрифт, също.