Morrissey - You Are the Quarry (2004)

Обичаш го или го мразиш – за него е все едно. Дали ще го наречеш примадона, национално богатство, мизантроп, гений, салатоядец, параноик, псевдопевец, дървен философ, извисен поет, хахо, милионер в търсене на хоби, Грета Гарбо на инди-рока (или друго от хилядите определения, които личността му предизвиква), него го бОли фара. Той е Мориси.

Ако питате мен, човекът си има трески за дялане, но не смея да коментирам нашироко някой, чиято автобиография е публикувана директно в Penguin Classics, наред с Данте, Дикенс и Зола. Доколкото знам, тази чест се прави за сефте на жив творец. Така че няма много място за подигравки. Освен това не ми се ще сплотената група на петимата му български почитатели да ме пребие с карамфили в някоя тъмна уличка.

Затова да преминем към You Are the Quarry и естетичния му арт. Положението тук е полу Джеймс Бонд, полу водевил, като се има предвид колко неумело държи оръжието нашият герой. А очите му добри, добри... Личи си, че Мориси – ревностен защитник на сърничките и язовеца, не е в състояние да гръмне нищо дори ако животът му зависи от това. Войнствената поза  и фразата „Вие сте плячката” (както е озаглавил седмия си самостоятелен албум) идва от това, че след хладния домашен прием на предишния му опус Maladjusted от 1997 г., Моз решава да се премести в Ел Ей, волю-неволю приемайки идеята, че за да успееш в Щатите трябва да си енергичен, скандален, изобщо максимално натопорчен. Предполага се, че това ще е голямото му завръщане и той се възползва подобаващо от 7-годишното очакване от двете страни на Атлантика. Успява дори да убеди гиганта Sanctuary да възродят специално за него малката звукозаписна компания Attack Records, закрита още през 1980-а, защото като млад бил привързан към нея и държал точно тя да издаде албума му. Такъв си е Мориси.

Иначе, You Are the Quarry включва обичайния микс от оди за дребни гангстери, претенциозни любовни песни и мъгляви изповеди като например „Простих на Исуса”, където се пее: Понеделник – унижение / вторник – гърлото се свива / сряда – снизхождение / четвъртък – всичко по дяволите отива и т.н. Не бих нарекъл това велика лирика, но какво разбирам аз! Албумът става платинен в родната Англия, а Нанси Синатра прави своя версия на Let Me Kiss You.

Десет години по-късно, той още е сред нас и продължава в същия дух. В момента си разменя крошета по интернет с Министърката на Рибовъдството (или нещо такова) на Канада във връзка с нехуманния лов на тюлени, като същевременно готви новия си албум, наречен World Peace is None of Your Business. Някой очаквал ли е друго?

Fun fact:  В някои чувствителни към насилието общества като чилийското, например, от оригиналната обложка на барда е изрязан култовият автомат Томпсън (или томи-гън, както го наричат британските войници). Проблемът е решен с един безумно близък план на мъжественото му лице, който ме кара да се чувствам като на сеанс при Кашпировски.