На тази дата преди 1 година започнах да блогирам. Все още ми харесва и ще продължавам да го правя. Какво научих за това време? Само едно: списването в интернет не е rocket science, но не е и съвсем лесно - иска се концентрация и магарешко упорство. Затова смятам да почерпя себе си, а и вас, с по една студена Rocka Rolla. 

Judas Priest - Rocka Rolla (1974)

Студена е, защото престоява в хладните анали на твърдия рок от доста време. Хорица, тази плоча е на 40 години. Толкова е стара, че по време на записите Глен Типтън е бил "новото момче" в групата, поради което не са му дали да вкара собствените си парчета. Вместо тях, продуцентът Роджър Бейн набляга на старите хитове, познати от кръчмарския период на Джудас, когато вокалист е още Ал Аткинс, а не лицето РОБ ХАЛФОРД. Смятай! Аткинс (познат още като каръка на века) харизва тези песни заедно с правата върху името Judas Priest срещу халба бира и едно благодаря и изчезва от сцената завинаги, малко преди бандата да сключи жадувания договор за два албума с лейбъла Gull, откъдето започва и международния й възход. Не че Rocka Rolla е някакъв шедьовър. Песните са в блусарско-сабатски стил, какъвто е популярен по онова време сред обърканата младеж на Black Country (индустриалните райони около Бирмингам). Пословично е съскането на записа поради лошото студийно оборудване, а Халфорд е принуден да пее партии, писани за друг тип вокал. И все пак, потенциалът тук е безспорен за всеки, комуто добрия Бог е дал уши. Cheater и Never Satisfied звучат доста грууви дори днес, а в едноименното парче чуваме за първи път типичните китарни дуели между Даунинг и Типтън, имитирани по-късно от мнозина (най-успешно от траш-тандема Ханеман/Кинг). 
Да кажа две думи и за обложката. Разбирачите я намират прекалено наивна и неметълска, но хей - все пак годината е 1974-а. Ще се нагледате на трепанации и зъбати чудовища съвсем скоро, веднага след като бъдещите членове на Destruction и Kreator избутат гимназията. Лично аз харесвам всички периоди на Джудас (освен последния) и смятам, че тази рокенрол капачка трябва да стои върху повече тениски. Тя отразява детинския ентусиазъм на групата в зората на кариерата й - преди парите, преди съдебните процеси и всички лоши решения през годините. 
Освен всичко друго, е измислена от легендарния Джон Паши, който години наред работи само за Rolling Stones, след като се престрашава да им предложи една своя малка рисунчица с изплезен език. Май казах достатъчно.