Tricky - Blowback (2001)

Вече мога да повярвам, че глобалното затопляне е започнало някъде преди 13 години. Това жежко взаимодействие, вещо заснето от нахиления холандски хитрец Антон Корбийн, идва да покаже страстната връзка на Трики с неговата муза. Blowback е икономична техника за пушене, при която вместо да хабиш ценния канабисов дим, вече направил хиляди поразии в белия ти дроб, го издишваш в устата на съседа, за да страда и той заедно с теб. Естествено, срещу такова страдание любимият на всички бристолски мулат няма нищо против. Като гледам книжката към албума, май снимките са продължили с часове.

Несъмнено, в тази сесия пада голямо обдишване за радост на всички замесени. Тук включвам и феновете, за които този албум не носи почти никаква друга награда. Петият по ред запис на Трикнята е тъжен знак, че нашия човек вече се е пуснал по пътя на най-малкото съпротивление. Няма я вече многопластовата канонада от звуци, която те кара да се оглеждаш боязливо, няма ги поскърцването и обратите в темпото, които направиха Maxinquaye един от най-добрите албуми на 90-те. И най-важното, няма я Мартина. В замяна получаваме дует с безцветния тип Ед Ковалчик, нещо като кавър на Nirvana и включвания от Аланис Морисет, Синди Лопър и Антъни Кийдис, който традиционно звучи като катерица от някой анимационен филм. Добре, че е младият рага агент Hawkman, който внася доза свежест с ямайските си речитативи в Over Me и Diss Never. Но това не оправя баланса. Пагубната любов на Трики към опростените "рок аранжименти", която години по-късно съсипа двете му изяви в България, отвежда на дъното и Blowback. Тук, както и на сцената, си пролича че в новия век геният на трип-хопа предпочита да разтяга локуми с ошмуляните си първи братовчеди (по данни на социалните служби, към 14 броя) отколкото да прави музика. 

Освестяването е малко вероятно, но нищо не пречи да помечтаем. Ставали са и по-странни работи.