Обложка на тримесечието 2

Francois and the Atlas Mountains - Piano Ombre (2014)

Не знам как е при вас, но мен горите ме плашат, дори и само на картинка. Спомням си, че когато гледах "Антихрист" на Ларс фон Триер не потръпнах при гадните сцени на осакатяване и почти не се учудих да разбера че Шарлот Генсбур е била обладана от дявола, докато си пишела дисертацията на тавана, но нощните кадри с шумящите, разлюлени дървеса ми изкараха акъла. Така че уважавам смелостта на всеки, който в името на изкуството си нарамва фотоапарат и кофа с боя и с последните слънчеви лъчи се отправя към горския пущинак. В случая с френско-шотландската дружина на Франсоа Мари, нещата не са точно така, защото момчетата са оборудвани с малък ван, професионален фотограф, компютър и един мощен прожектор, но това не променя достойния за възхищение факт, че са прекарали няколко студени и страховити часа в изработване на собствената си обложка, вместо да гонят маслинката на коктейла в някой бар.

В тъмна доба: с фотографа Матийо Деми

Впрочем, целият процес е документиран в кратко филмче, качено в YouTube профила на лейбъла им Domino Recording: https://www.youtube.com/watch?v=wh5dchlL-xg

Смисълът? Убий ме, не знам. Все едно да ме питате за смисъла на някое платно на Мондриан. Всяко изкуство трябва да е малко ирационално, нали така? Все пак, сигурно има някаква връзка със заглавието на този (вече пети) албум на младоците. 

Ако не ме лъжат несъществуващите ми знания по френски, то е "Успокой се, моя сянко"... нещо като мантра за преодоляване на страховете. Както обикновено, обясненията развалят всичко.
И само за статистиката - музиката в Piano Ombre е изпипан инди-поп с афро перкусии от сорта на Camera Obscura, с които мулти-талантът Франсоа също посвирва от време на време.
Става и за морето, що да не става...   

"Атласките планини" в друг арт-проект