Балкантон 3

Mungo Jerry & Ray Dorset - Live at Golden Orpheus (1978)

Напъпилата поп-звезда Майли Сайръс наскоро се оправда пред злите пуритани, че не тя, а Елвис Пресли бил изначалния гъзотръскач [the original twerker]. Което си е точно така. Въпросното изказване ме подсети за тази вехта плоча, която започва именно с парчето на Елвис I'm All Shook Up. Място на действието: Слънчев Бряг, България. Зад микрофона: Рей Дорсет, детето-чудо на британската блус и рок сцена от началото на 70-те. Кривозъбият Рей е толкова обикновен, че когато бандата му Mungo Jerry записва вселенския хит In the Summertime, трябва да помоли шефа си за отпуск, за да отиде на турне. После пък решава да посети всички страни от соцлагера като един факлоносец на рокенрола, доброто настроение и демокрацията - все дефицитни стоки там, т.е тук. Проблемът е, че българската публика на "Орфея" не може да се отпусне. Между песните се чува някакво свенливо ръкопляскане, но общото усещане е за смут сред народа, който не знае как да реагира на дивата енергия, струяща от сцената. Защото Дорсет и мустакатите му колеги не се шегуват: след огненото начало идват Lady Rose, San Francisco Bay Blues на Джеси Фулър, Alright, Alright, Alright и други класики, солидно подпрени с жизнено хонки-тонк пиано, барабанни преходи и жица. Уви, ефектът им върху нашего брата като да е нулев. Чак на It's а Secret се чувства някакво раздвижване, но 1. то почти веднага е заглушено от бдителния тонрежисьор и 2. вероятно се дължи на това, че припевът Па-па, пара-па-па е напомнил на присъстващите песента от "Тримата мускетари", така че не се брои. Тъжна картинка. При това, на този концерт случайни хора едва ли са попаднали. Предполагам, че демографският профил на публиката онази нощ е бил нещо такова: 40% художествено-творческа интелигенция, 60% софийски гъзарчета с опушени очила като на Гошо Минчев. Във всеки случай, мои роднини не са присъствали.

Обложката в стил антивоенен плакат е създадена от художника Александър Радославов и доста ме радва с психеделичните си цветове и "триизмерни"  букви. Така, както аз го разбирам, на нашето сухо дърво за малко са кацнали тези пет шарени птички, но те всеки момент ще отлетят, а дървото ще си остане. Тъжно не, ами тъжно...

Иначе, краткото ми проучване показа, че Радославов е жив и здрав и понастоящем е член на Управителния Съвет на СБХ. Негови са и тези две обложки. Това се казва еклектичен вкус.