Shobaleader One - d'Demonstrator (2010)

Ако харесвате вокодер, този албум е за вас. В него има повече роботско пеене, отколкото в цялото творчество на Daft Punk. И много бас. Няма как да е иначе, защото каквото и да говори качулатият, че Shobaleader One било група като всички останали с 5 равностойни члена, това си е едноличен проект на Том Дженкинсън, който малцина биха си купили ако не носеше печелившата марка Squarepusher. Съответно, едно от лицата на Warp Records, които винаги са били в авангарда на експерименталната електронна (и не само) музика, тук си играе на група с "едни хлапета, дето имаха мерак да посвирят с мен." Скромен, както винаги. После издава, че "хлапетата" са от метъл средите и са достатъчно известни, но за да не им разваля имиджа нямало да споменава имена. В албума те се подвизават под детински псевдоними като Строуб Назард и Стен т'Мех, което лееекично ми напомня за подхода на ранните Mr. Bungle, та не бих се учудил да е замесен някой от калибъра на Трей Спруънс, но няма да задълбавам. Който иска, нека се крие. Самият Дженкинсън е застанал като мъж пред тапицираната врата на своята зона на комфорт и е готов да я отвори, напук на предупредителната червена светлина, потапяща цялата сцена в атмосферата на аварирала подводница. Виждаме, че третото му око е отворено за експерименти. Този път извади от ръкава бавен спейс рок със слап-бас забежки на всеки ъгъл... следващия път ще е друго. Браво Square, браво pusher.