Eno / Hyde - High Life (2014)

"Косица Мечо няма

и дребен е на ръст,

но козинката чиста

причесва с гребен гъст."

Това четиристишие на Леда Милева сякаш е писано за днешното включване. Всъщност, мечовците тук са двама като единия дори е Супермечо. Говоря за Брайън Ино, който официално се води "легендата на глем рока" и "оня гримирания от Roxy Music" въпреки че е участвал само в първите два албума на бандата, а глем не е помирисвал от времето на мисията Apollo 16. След 1973-а, той се хвърля в почти неслушаеми солови проекти като абсурдния ембиънт на "Музика за летища" (1978), продуциране (James, Шинейд, Боуи, седем албума на U2) и много колаборации - с Дейвид Бърн, Харолд Бъд, Робърт Фрип, Cluster и други иноватори на звука. И така до сега. За High Life се е събрал с доста по-младия Карл Хайд, познат най-вече като вокалист на Underworld. И да не сте запознати с биографията му, все сте чували Born Slippy, парчето от финалната сцена на "Трейнспотинг", където Рентън гепи парите от спящия Бегби и тръгва ухилен покрай реката с чантата през рамо. Тук обаче няма нищо такова... Музиката в този втори съвместен проект на двамата англичани е претенциозна, бъкана с излишни ефекти и в крайна сметка - скучновата. Бяха ми интересни единствено Lilac и Cells & Bells, които притежават дърварската непринуденост на ирландски разпявки в пъба. Личи си школовката на Ино от католическия колеж "Жан Батист дьо Ла Сал" в Ипсуич, където младият бард наред с останалото е усвоил и тънкостите на хоровото пеене. 

Корицата е в съвсем друг дух от съдържанието на албума, каквато напоследък е тенденцията. Впрочем, и от заглавието, обърнато наопаки сякаш да покаже че животът във фавелата не е баш high life. Тази компютърно обработена снимка на бедняшка махала е най-пъстрото и зарибяващо нещо, което се предлага на пазара в момента. Научно е установено, че ако я гледаш достатъчно дълго, ще видиш всички филии с лютеница и натрошено сирене, които не си изял като дете.