Sodom - Agent Orange (1989)

Първоначалният ми план бе да зачекна обложката на Arise (1991) на Sepultura, но после си казах: "Я чакай малко, нямаше ли по това време нещо по-яко от рачешките щипки на бразилците?" Ами да, имаше. Ето това. Третият албум на траш агентите Sodom си остава най-голямото им комерсиално, а и чисто музикантско постижение. Не познавам метъл, бил той стар или млад, мъж или жена, който да не харесва Agent Orange. Например да почне ня-ня-няаа, много ми е тежък, много ми е лек, ама чуй тука чинелите как свистят и прочее. Вокалите, естествено, са слабички както си е типично за дойче-траша, затова пък доволно вдъхновени. Личи си страстта, с която бившия миньор Том Ейнджълрипър нарежда любимите си истории за Виетнамската война. Машината за рифове в лицето на Франк Блекфайър е на пълни обороти и не е чудно, че веднага след този албум той е привлечен в Kreator. Наскоро починалият барабанист Кристиан Дудек (или Крис Уичхънтър, както го знаехме тогава) също не жали касите и е доста разнообразен като свирене. Вчера си пуснах малко Sodom и бях изненадан колко добре звучат и Remember the Fallen, и Ausgebombt, и Exhibition Bout. Изглежда, 25 години не са нищо за тези рендосващи ушите класики. 
Албумът кърти и с детайлната си корица: шикозен разрез на самолета за наземна атака Douglas AC-47 Spooky, наричан още Magic Dragon (герой на едноименната песен). На преден план е един злобен сержант в компанията на помощник-картечаря и, разбира се, безличния солдат Knarrenheinz, присъстващ в не една и две обложки на момчетата от Гелзенкирхен. Както виждате - пълна рамбовщина (вж. разширената версия на картинката по-долу). Според бандата, обаче, творбата им е... антивоенна. За да не помисли някой другояче, са записали с дебели букви следното послание в книжката на диска: "Този албум е посветен на всички хора, войници и цивилни, загинали в безсмислената агресия на военни конфликти по целия свят." Почти се хванах.