Чисто юдоволствие

V.A. - Great Jewish Music: Marc Bolan (1998)

"Дайте ми един акорд в до мажор и ще ви измисля хиляда мелодии", казва Марк Болан през 1970-а. Въпреки че по това време е само на 23, той вече има издадени десетина сингъла и 5 албума - както солово, така и с групата си Tyrannosaurus Rex (по-късно преименувана на T. Rex). Приносът и влиянието на този човек за британския глем- и сайкъделик-рок не могат да се оценят с обичайните мерки и теглилки. Вероятно ако ексцентричният младеж бе насочил енергията си към, да речем, медицината, споменатите стилове нямаше изобщо да съществуват, а ние щяхме да имаме лекарство срещу гъбестата енцефалопатия. Но не би. През краткия си живот Марк Болан е посветен изцяло на белия си Стратокастър и неговите прости, но ефикасни приложения. Когато умира през 1977 г., край гроба му се събират светила като Лес Пол, Клептън, Дейвид Боуи, Тони Висконти и Род Стюърт, а домът му е взет на абордаж от орда фанатични фенове, които извличат от там всяко парцалче, докосвано от Неговата ръка. 

20 години по-късно Джон Зорн се присеща, че освен всичко друго, Болан е и малко нещо евреин (само по баща) и го включва в поредицата си "Незабравима музика от еврейски автори", в която вече са представени Бърт Бакарак и Серж Генсбур (вж. по-долу). Това се превръща в един от най-успешните продукти на лейбъла му Tzadik, който издава предимно авангарден джаз, ноиз простотии и клезмер. Оказва се, че всички искат да чуят версии на добре познатите хитове на Болан в малко по-смел аранжимент. Желанието им се сбъдва: Ребека Мур прави от Telegram Sam поскърцваща трип-хоп изповед, а Chariot Choogle e направо разкостена в хаотичното изпълнение на Fantômas, траещо точно минута и петдесет секунди. 

Подобаващо смела е и обложката, за която е нает Суехиро Маруо - един от великите в мангата и по-скоро в крайната й форма Muzan-e (букв. "кървави картинки", сещайте се сами). Оправдавам наклонностите на автора с това, че е роден в Нагасаки само 10 години след бомбата и се радвам на визията му за Марк Болан като командос, спускащ се по въжена стълбичка от небето, за да разкаже играта на скуката в лицето на ято гигантски мухи. Верен на себе си, японецът е сложил и малко кръвчица, плюс чифт доста модерни червени кецки - тънък намек за вечно актуалното музикално наследство на нашия човек. Ако беше поживял, днес Болан щеше да е на 68.   

  V.A. - Great Jewish Music: Serge Gainsbourg (1997) 

Това вече е истински евреин... като по учебник. Горе-долу по времето, когато Мик Харви от Bad Seeds издава втория си диск с нечовешки англоезични версии на Генсбур, шефът на Tzadik се пробва с тази колекция, която е изпята изцяло на френски. Истинско удоволствие е да чуеш старанието, с което Майк Патън шепти Mus gauche, tang droite, преди да "прегърне кестена" в парчето Ford Mustang. Ейвид Канг и Elysian Fields също се представят добре със своите преработки. Песните сами по себе си са толкова класни, че няма как да объркаш нещо. Самият Зорн излиза с пространно есе в книжката на диска, където хвали поетичния талант на Серж "съчетал еврейското чувство за хумор с френската романтична традиция и своенравните обрати в творчеството на Нервал, Бодлер и Батай". Роден в Париж и умрял в Париж, Люсиен а.k.а. Серж Генсбур действително попива френската култура до дъно, дотам че да се превърне в един от нейните символи. И като казвам "култура", нямам предвид библиотеки и галерии...

Тази зърниста снимка, направена в късните години на артиста, не е нищо особено като корица, но ми харесва контраста с горната. Никога не съм знаел, че цигареният дим може да е толкова фотогеничен.

Шалом!