Щурците - Вкусът на времето (1982)
Не съм против българското, когато има нещо добро, но то рядко е такова. По ред причини, които е безсмислено (а и скучно) да се обсъждат, повечето БГ плочи бяха на гаден картон, с лош печат и още по-лош дизайн. Говоря за преди 1989-а... след това те и без друго изчезнаха от пазара, а при CD-тата положението бе дори още по-плачевно. Наложи се доста да се напрегна, че да се сетя за нещо родно, заслужаващо представяне.
И така, Щурците. Те са легенда и никой не трябва да го отрича. Малко глуповатото име е избрано с конкурс по радиото, но всичко останало им е наред. Освен че имат наистина страхотни песни, те правеха и много концерти, включително в провинцията. На лайфа им през 86-а или 87-а, който изнесоха в скромното ми родно място, гроздове хора висяха от дърветата около Летния Театър - нещо, което не съм виждал на платен концерт нито в България нито другаде... а съм бил на доста концерти - от Анна Карина до Smashing Pumpkins и от Ежко-Гъби до Деймън Олбърн. Със сестра ми успяхме да се вредим само защото си купихме билети от Агенция "Музика" месеци преди това. То бяха светлини, то бяха пушеци, лъскави якета и фосфоресциращи китари... плюс хитовете от "Конникът", който беше още пресен и доста хеви за времето си. Всичко беше организирано отлично, а милиционерите потрошиха само няколко превъзбудени фена, подгрели с водка и домашна ракия. Така че, със задна дата, благодаря на Щурците за тази паметна вечер.
Сега за обложката. Сигурно сте чували за Библиотека "Галактика" - онези 120 книжки фантастика, заради които си струваше да познаваш кварталната книжарка (могат да се видят тук: http://chetohkniga.blogspot.com/2013/06/blog-post_9.html) Общо взето, те са гордостта на българското книгоиздаване през късния соц и дори се водят малко нещо дисидентски. Не само заради разглежданите в тях теми, а и заради кориците, дело на смелата илюстраторка Текла Алексиева (р. 1944 г.). Ето какво казал един от колегите й, виждайки първите картинки: „Другари, ще ги излежаваме в затвора тези корици! Та те толкова приличат на евтините булевардни книжлета, дето висят закачени на щипки пред западните книжарници!“ Страх голям! Същата госпожа, която според арт-критиците е "ориентирана към оригинални идеи, които подсилват визията на техниката, съвременния дизайн, новите материи, изкуствената светлина, съвременния архитектурен ландшафт" се хваща и с обложката на този четвърти (двоен!) албум на Щурците, който се занимава с близки на сърцето й теми. Виждаме четири крехки човечета, които малко колебливо приближават зиналата паст на Системата, за да излязат от там доволни, оставяйки я изпълнена с птичи песни и някак очовечена. Утопично? Може би. Наивно? Със сигурност, но не забравяйте че говорим за едни далечни времена, когато имаше само един вид дъвки, а Силвия Кацарова още се казваше Силвер Нури.
Във всеки случай, Текла Вилхелм Алексиева е свършила и тук отлична работа. Да спомена и проекта й за пощенска марка на Баба Марта, където старицата е разгледана като митологичен, а не като фолклорен образ. Тя е с "класически надиплени бели поли, с пищна гръд, с вдигнати като на критска богиня ръце - с червено-бяло сватбено знаме в лявата ръка и наподобяваща змия мартеница в дясната". Сигурно и тогава някои сегменти от народонаселението са изквичали на умряло. Но, както мъдро е отбелязал Робеспиер, не можеш да направиш омлет, ако не строшиш няколко яйца.
Сега за обложката. Сигурно сте чували за Библиотека "Галактика" - онези 120 книжки фантастика, заради които си струваше да познаваш кварталната книжарка (могат да се видят тук: http://chetohkniga.blogspot.com/2013/06/blog-post_9.html) Общо взето, те са гордостта на българското книгоиздаване през късния соц и дори се водят малко нещо дисидентски. Не само заради разглежданите в тях теми, а и заради кориците, дело на смелата илюстраторка Текла Алексиева (р. 1944 г.). Ето какво казал един от колегите й, виждайки първите картинки: „Другари, ще ги излежаваме в затвора тези корици! Та те толкова приличат на евтините булевардни книжлета, дето висят закачени на щипки пред западните книжарници!“ Страх голям! Същата госпожа, която според арт-критиците е "ориентирана към оригинални идеи, които подсилват визията на техниката, съвременния дизайн, новите материи, изкуствената светлина, съвременния архитектурен ландшафт" се хваща и с обложката на този четвърти (двоен!) албум на Щурците, който се занимава с близки на сърцето й теми. Виждаме четири крехки човечета, които малко колебливо приближават зиналата паст на Системата, за да излязат от там доволни, оставяйки я изпълнена с птичи песни и някак очовечена. Утопично? Може би. Наивно? Със сигурност, но не забравяйте че говорим за едни далечни времена, когато имаше само един вид дъвки, а Силвия Кацарова още се казваше Силвер Нури.
Във всеки случай, Текла Вилхелм Алексиева е свършила и тук отлична работа. Да спомена и проекта й за пощенска марка на Баба Марта, където старицата е разгледана като митологичен, а не като фолклорен образ. Тя е с "класически надиплени бели поли, с пищна гръд, с вдигнати като на критска богиня ръце - с червено-бяло сватбено знаме в лявата ръка и наподобяваща змия мартеница в дясната". Сигурно и тогава някои сегменти от народонаселението са изквичали на умряло. Но, както мъдро е отбелязал Робеспиер, не можеш да направиш омлет, ако не строшиш няколко яйца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар