В една лодка

Candlemass - Nightfall (1987)

Докато ние тук зяпахме "Виконт дьо Бражелон" на чернобелите телевизори, едни момчета в далечна Швеция изковаваха най-якия дуум метъл албум, срещал някога човешкото ухо. Забрави Saint Vitus и ранните Sabbath - кралете на бавния размазващ звук идват от север и се наричат Candlemass. Това го уточнихме. По различни причини (един си счупил ръка, друг нямал време за репетиции и пр.), малко преди записите в групата се вливат цели трима нови члена, като най-ценният актив безспорно е лицето Брор Ян Алфредо Марколин, познато и под скромния псевдоним Месая (сиреч, Месията). Легендарно е неговото прослушване за вокалист, направено по телефона от шефа на бандата Лейф Едлинг, който сигурно е държал слушалката на метър от слуховите си органи, за да не бъде отнесен. И ако зверският оперен глас на Месая Марколин не е бил достатъчно убедителен, то видът му на разгневен монах положително му е осигурил позицията. Във всеки случай, този състав на Candlemass прави чудеса в скандинавския метъл през следващите няколко години с мегадобрите Ancient Dreams (1988) и Tales of Creation (1989). Все пак, началото е поставено от Nightfall, съчетал за първи път тежките рифове на Матс Бьоркман, вибратото на Марколин и традиционните за стила религиозно-философски теми. Заглавията са от сорта на "Кладенецът на душите", "Самарянин", "Тъмни са воалите на смъртта", а всички парчета са композирани от басиста Едлинг с изключение на Marche Funebre, което, разбира се, е на Фредерик Шопен. И тъй като темата и без туй е за залеза на живота, по идея на Марколин групата избира за обложка на албума детайл от картината на Томас Коул (1801-1848) Старост. Тук трябва да вметна, че това е част от цикъла Voyage of Life, който повлияният от идеите на романтизма художник рисува през 1842-а. В него влизат още творбите Детство, Младост и Зрелост - все алегории за етапите, които човек преминава преди ангелът да му посочи вратата.

Българската следа

Всъщност, нещо като нашето Колело на живота, което Захарий Зограф рисува на външната южна стена на Преображенския манастир, и то само няколко години след серията на Коул. Пък после нека ни се смеят, че сме нямали Ренесанс! 

А Candlemass толкова си падат по тези картини, че и на следващия албум слагат една от същия цикъл - този път Младост... Въздушни кули и всичко останало. Как да устоиш?

    Candlemass - Ancient Dreams (1988)