Candlemass - Nightfall (1987)
Докато ние тук зяпахме "Виконт дьо Бражелон" на чернобелите телевизори,
едни момчета в далечна Швеция изковаваха най-якия дуум метъл албум,
срещал някога човешкото ухо. Забрави Saint Vitus и ранните Sabbath - кралете на бавния размазващ звук идват от север и се наричат Candlemass. Това го уточнихме. По различни причини (един си счупил ръка, друг нямал време за репетиции и пр.), малко преди записите в групата се вливат цели трима нови члена, като най-ценният актив безспорно е лицето Брор Ян Алфредо Марколин, познато и под скромния псевдоним Месая (сиреч, Месията).
Легендарно е неговото прослушване за вокалист, направено по телефона от шефа на бандата Лейф Едлинг, който сигурно е държал слушалката на метър от слуховите си органи, за да не бъде отнесен. И ако зверският оперен глас на Месая Марколин не е бил достатъчно убедителен, то видът му на разгневен монах положително му е осигурил позицията. Във всеки случай, този състав на Candlemass прави чудеса в скандинавския метъл през следващите няколко години с мегадобрите Ancient Dreams (1988) и Tales of Creation (1989). Все пак, началото е поставено от Nightfall, съчетал за първи път тежките рифове на Матс Бьоркман, вибратото на Марколин и традиционните за стила религиозно-философски теми. Заглавията са от сорта на "Кладенецът на душите", "Самарянин", "Тъмни са воалите на смъртта", а всички парчета са композирани от басиста Едлинг с изключение на Marche Funebre, което, разбира се, е на Фредерик Шопен. И тъй като темата и без туй е за залеза на живота, по идея на Марколин групата избира за обложка на албума детайл от картината на Томас Коул (1801-1848) Старост. Тук трябва да вметна, че това е част от цикъла Voyage of Life, който повлияният от идеите на романтизма художник рисува през 1842-а. В него влизат още творбите Детство, Младост и Зрелост - все алегории за етапите, които човек преминава преди ангелът да му посочи вратата.
 |
Българската следа |
Всъщност, нещо като нашето Колело на живота, което Захарий Зограф рисува на външната южна стена на Преображенския манастир, и то само няколко години след серията на Коул. Пък после нека ни се смеят, че сме нямали Ренесанс!
А Candlemass толкова си падат по тези картини, че и на следващия албум слагат една от същия цикъл - този път Младост... Въздушни кули и всичко останало. Как да устоиш?
Candlemass - Ancient Dreams (1988)
Ами бравос, бравос. Кендълмес биват. Стара, утвърдена група... Слушах ги навремето... Ще имат участие това лято в Каварна. Няма да ги гледам, но похвално за статията. Радвам се, когато пишеш за метълец... :)
ОтговорИзтриване