Neon Neon - Stainless Style (2008)
Направо не е истина колко преходни са "нещата от живота". Сила,
почести, приятелства, бяла техника - всичко неминуемо се скапва след
определен брой години. Дори не е нужно да са години - скива ли колко
бързо лъскавият офис на партия РЗС се превърна в дюнерджийница
"Цър-Пър"?
Светът е жестоко място, драги ми Смехурко... Естествено, има и изключения от правилото - неща устойчиви на всякакви обрати, гарантирано вечни. Например, доходите от реституция... или добрия стар женски крак. Имам предвид като събирателен образ, не конкретен крак. Открай време този внушаващ доверие образ се среща върху всякакви изделия, включително върху плочи. Виждаме го и на албума "Неръждаем стил" на дуото Neon Neon, което включва вокалиста на уелсците Super Furry Animals Гръф Рис и майстора на интелигентната електроника от отвъд океана Boom Bip. Това е концептуална творба, която под лековатата форма на синтпоп от 80-те (мислете в посока Duran Duran) разказва историята на Джон Дилориън, човекът конструирал култови автомобили като Pontiac Firebird и Chevrolet Vega и останал в историята като "първия инженер плейбой". Освен срещите с красиви жени, той имал и друга амбиция: да създаде най-готината спортна кола на своето време - една нелека задача за 70-те, когато готините спортни коли били под път и над път. За целта стартирал собствена автомобилна компания, която произвеждала само един продукт - неговия шедьовър DeLorean DMC-12 с врати тип "крила на чайка" и покритие от неръждаема стомана.
Когато фирмата тръгнала да фалира (все пак цената на дребно на тази гъзария била 25 000 долара, което в днешни пари е към 60 хилки), Джон Д. не се поколебал да внесе контрабандно кокаин на стойност 24 милиона, за да я спаси. Отървал затвора само поради заслугите си от Втората Световна. Умира през 2005-а на 80 годишна възраст.
Светът е жестоко място, драги ми Смехурко... Естествено, има и изключения от правилото - неща устойчиви на всякакви обрати, гарантирано вечни. Например, доходите от реституция... или добрия стар женски крак. Имам предвид като събирателен образ, не конкретен крак. Открай време този внушаващ доверие образ се среща върху всякакви изделия, включително върху плочи. Виждаме го и на албума "Неръждаем стил" на дуото Neon Neon, което включва вокалиста на уелсците Super Furry Animals Гръф Рис и майстора на интелигентната електроника от отвъд океана Boom Bip. Това е концептуална творба, която под лековатата форма на синтпоп от 80-те (мислете в посока Duran Duran) разказва историята на Джон Дилориън, човекът конструирал култови автомобили като Pontiac Firebird и Chevrolet Vega и останал в историята като "първия инженер плейбой". Освен срещите с красиви жени, той имал и друга амбиция: да създаде най-готината спортна кола на своето време - една нелека задача за 70-те, когато готините спортни коли били под път и над път. За целта стартирал собствена автомобилна компания, която произвеждала само един продукт - неговия шедьовър DeLorean DMC-12 с врати тип "крила на чайка" и покритие от неръждаема стомана.
Когато фирмата тръгнала да фалира (все пак цената на дребно на тази гъзария била 25 000 долара, което в днешни пари е към 60 хилки), Джон Д. не се поколебал да внесе контрабандно кокаин на стойност 24 милиона, за да я спаси. Отървал затвора само поради заслугите си от Втората Световна. Умира през 2005-а на 80 годишна възраст.
И така, коли и жени... не е чудно че феновете му са цял легион. Едни позлатяват своите DMC-та и ги карат бавно из улиците на Лас Вегас, други отварят музей, посветен на ексцентричния конструктор, а Neon Neon възпяват живота му в 43 вдъхновени минути. Похвално усилие, дори да липсваше МПС еротиката от книжката на диска. А с нея съвсем. Карай внимателно!
GMC - De Lorien - култов автомобил, увековечен в един от любимите ми филми "Завръщане в бъдещето", където колата всъщност е главния герой. През изминалите почивни дни изгледах и трите серии. За 100-тен път. Абсолютен култ! И филма и автомобила. Не случайно Земекис се е постарал толкова. А Pontiac Firebird беше първата кола в която се влюбих, когато бях мнооого малък. Имаше само една в цялата област. За нея се носеха легенди, които ще разкажа някой друг път...
ОтговорИзтриване