Обложка на тримесечието

Robert Plant - More Roar (2015)

Тъжният факт е, че Плант вече не може да пее собствените си песни. Към днешна дата, той е един старец, обречен да бъде надживян от легендата за рок божеството, каквото е бил преди 40 години. Нормално е да не може да забива космическото буги на Led Zeppelin така, както го е правел някога. Доказа го и самотният реюниън концерт през 2007-а в лондонската O2 Arena. Въпреки 20-хилядната публика (избрана с онлайн лотария измежду над милион желаещи) и упоритото тръскане на оредели коси от сцената и пред нея, тези версии звучаха постно и зарадваха най-вече носталгиците по волния живот през 70-те. Слава богу, Планти разполага и с по-нов материал, който не е така взискателен към сегашните му вокални умения. Миналогодишният солоалбум Lullaby and...The Ceaseless Roar мина някак незабелязано, но не беше дотам лош и дори достигна второ място в класациите на Англия и Дания. Сега пък излиза More Roar - концертно EP с 3 парчета от същия албум + последен отчаян опит върху Zepp-класиката Whole Lotta Love. Не знам кому е нужен този рилийз като се изключи факта, че е колекционерско издание от 10 000 бройки, пуснато като част от Record Store Day, инициативата в подкрепа на малките музикални магазини. И другия факт: обложката му е абсолютно разбиваща... все едно те засмуква към вътрешността на един магичен свят, където за два часа забравяш кой си и къде си - светът на добрия рок-концерт. Светлините са ослепителни, тълпата развълнувана, а стилната "тебеширена" рамка е отпратка към графичното оформление на албума-майка. Самият Плант остава в загадъчна анонимност, както подхожда на английски джентълмен. Трябва да му се признае и друго - той внимателно подбира изявите си и не се занимава с глупости за разлика от другия основен "цепелин", китаристът Джими Пейдж, който скоро имаше сблъсъци с лондонския си съсед Роби Уилямс заради някакво дърво (!) от безценната му градина и не се посвени да се появи върху червен автобус на закриването на олимпиадата в Пекин заедно с безкрайно скучната Лиона Люис. Честно казано, предпочитам Борат наистина да се навие да изиграе Фреди Мъркюри в предстоящия биографичен филм, отколкото да гледам още веднъж тази излагация. Робърт Плант не би направил такова нещо и посмъртно. Той е един напредничав пич. Последната му колаборация, за която чух, ще е с Diplo, чиито ямайски залитания са в противоположния спектър на музиката. Но пък защо не? Младокът от Флорида реанимира кариерата на Мадона (или поне се опита). Нищо не му пречи да освежи и саунда на стария Плант с малко денсхол подложки и пърдящи звуци. Тези излинели къдрици плачат за рáста.