The Prodigy - The Day Is My Enemy (2015)

Вече и глухите разбраха, че е излязло новото Продиджи. Трейлър за албума, първи клип, втори клип, а после и задължителното ранно изтичане в мрежата. Дори Данчо Стълбицата го отбеляза в своето предаване. Беше супер странно да чуя как специфичният му глас изрича "де-е-енс формацията от Великобритания". Така че се опитах да слушам това нещо, но беше трудно, защото постоянно ме напушваше смях. Най-хубаво ще е изобщо да не говорим за "музиката" в тази последна творба на брейкбийт звездите. За умрелите или добро, или нищо. 

Прототипът в оригиналната снимка на Йън Уейд. 

Максим, Лиъм и Кийт - still mental/dental

Обложката, обаче, е първокласна. Напомня ми по нещо за атмосферата в "28 дни по-късно" - зомби филма на Дани Бойл, когато изпосталелият Килиън Мърфи бродеше из лондонските улици и не срещна жива душа. По същия начин и този лисунгер е някак заплашителен, без да знаеш точно защо. Той изглежда доста печен, но пътят му до корицата на шестия опус на Prodigy не е лек. Оказва се, че дизайнерът на обложката, новозеландец на име Ник МакФърлейн, изпраща на Лиъм Хаулет 166 различни визуални идеи в продължение на половин година, преди рошавият CEO на бандата да си заплюе лисицата. "Лиъм ми каза, че в ранните сутрешни часове, когато излиза от студиото, почти винаги виждал по някоя лисица да се навърта наоколо. Харесваше му това, че тия животинки се появяват само нощем, че са своеобразни бунтари - точно като Prodigy.", раздува МакФърлейн в едно скорошно интервю. Както може би знаете, в Англия лисиците си бродят спокойно по улиците и на никой не му прави впечатление. Дори ги наричат "градски" (urban) лисици. Друга интересна история е как се е получил фона. Първоначално той бил равномерно оранжев, но на Хаулет му хрумнало да снима отвореното на компютъра изображение със смартфона си (или с каквото там снимат милионерите), за да види как ще изглежда. При заснемането, пикселите променили цвета си и се получило това преливане в гамата на узрял грейпфрут, което прави небето още по-гангста. Пък и не е само обложката - книжката на диска е пълна със снимки от агресивните лайв-шоута на тримата от Есекс + един готин портрет с колекция от ченета. И изобщо, цялата кампания по промотирането на The Day Is My Enemy протича доста диво. Върхът е, когато без да иска разрешение от никого, екипът на бандата прожектира нашия рижав приятел върху сградата на Английския Парламент. Това се нарича guerilla marketing (партизанска реклама). Целта? Много ясно - забавление за младежта и, евентуално, средство да си оправим вкуса от юберскапаните нови тракове на Хаулет, убили всяка надежда да дочакаме следващия Firestarter.

 

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ