Boards of Canada - Trans Canada Highway (2006)

След ексцесите на поредната панаирджийска и самовлюбена  абиТурИентска кампания, на човек се приисква нещо простичко и зелено. И кой да ти го даде, ако не екотерористите, ретроактивистите, магьосниците на атмосферичното даунтемпо Boards of Canada? Те не са най-големите работохолици на света, но това EP идва само година след хладно приетия The Campfire Headphase (2005), което го прави най-бързо изстреляния рилийз на лежерните шотландци. Отличава се и с това, че съдържа първия официален видеоклип на BoC, който документира историческия скок на Джо Китинджър през стратосферата (16 август 1960 г.), след като се е издигнал с хелиевия си балон на височина 31 300 м. Парчето е Dayvan Cowboy, а видеото може да се гледа тук, но само ако имаш добри слушалки, иначе по-добре недей. Шестте композиции ще зарадват интелигентния слушател с обичайните космически бълбукания на дуото, съчетани със семпли на делфински крясъци / детски гласчета / плисък на вода, плюс любимите на Warp нервашки бийтове. Това трябва да е идеалната музика за бавен трип из Искърското дефиле... или за прекосяване на транс-канадската магистрала, както подсказва заглавието. 

Открий десетте разлики

То, естествено, е закачка с албума на Kraftwerk Trans-Europe Express (1977), който, между другото, ще се запомни с най-якия промоционен ивент, правен някога: вместо да затворят критиците от музикалната преса в някоя душна стаичка, за да чуят записа, хората от EMI-Франция ги натоварват вкупом на специално нает влак, като им пускат албума по уредбата за съобщения през целия път от Париж до Реймс (към 130 км). Корицата, според мен, също е вдъхновена от германските иноватори, които май ще се окажат тайните герои на Boards of Canada. Спомнете си добрия стар Autobahn (1974) и епичната едноименна песен, която с 22-те си минути заема цялата А-страна на плочата. Натюрлих, наш'те момчета не признават нищо такова и упорито твърдят, че обложката им е взета от старо ръководство за камионите Додж. Което и да е вярно, затегнете коланите.
А сега, понеже навлязохме в жежкия фестивален сезон - призив към мегапредпазливия български "промоутър": моля те, промоутъре, нищо против Хулио Иглесиас и японските барабанисти, ама вземи покани Boards of Canada за някое участийце, пък дори само за един диджейски сет. Има хляб в този тип музика. През 2009-а във феста на колодрума свириха: 1) единият агент от Future Sound of London и 2) Plaid... и то в един и същи ден. Можело, значи.   

Доказателството: Гари Кобейн от FSOL на Park Live Fest.                Снимка: Васил Върбанов