Kreator - Phantom Antichrist (2012)

Нека ви кажа една тайна - прословутото метъл братство е измислица на скрити хомосексуалисти като Manowar. Това не ти е благородния хардкор, където в погото всеки пази другите. Сред метълите шегите са дебелашки, а конкуренцията - жестока. Като новобранци на тази сцена, все се намираше някой "по-стар" (примерно на 18), който да ни вземе джобните или просто да се присмее на косите ни. А най-лош беше един дето с наслада ни мачкаше значките на Holy Moses и Running Wild, сгъвайки ги като бирени капачки. А докато го правеше, бащински ни напътстваше: "Абе няма да слушате немски групи, бе, колко пъти да ви казвам!" Оттогава се придържам към този съвет, като от дистанцията на времето го намирам дори за разумен. С една дума, не съм слушал последния на Kreator. Много ще се изненадам да е нещо по-стегнато от Extreme Aggresion (1989) или по-иновативно от Renewal (1992). Но, хей, това не ми пречи да се изкефя максимално на мегазлобната обложка, която дребосъкът Миле Петроца е поръчал и сложил на най-новата си творба. Траш-касапницата никога не е пълна без няколко полуразложени симпатяги. Изпълнението е на майстора в жанра Уес Бенскотър, достоен жител на Харисбърг, Пенсилвания, и автор на култови корици за Autopsy, Cattle Decapitation, Nile и Slayer (вярно, на Divine Intervention, но все пак Slayer). Композицията в алено и златно ни дава реалистична представа за поредния скучен ден в ада, където новопристигналите, щат не щат, трябва да се запознаят с порядките в новия си дом. На преден план са 4-те коня на Апокалипсиса, слети в нещо като кошмарен паяк, а домакинът е видимо раздразнен. Нещата не изглеждат розови за тези господа, но нека не забравяме, че това все пак са грешници - лихвари, завистници, непочитащи майка си и баща си, прелюбодейци и пр. Не сме ние с теб, нали така?