Jenny Hval - Apocalypse, girl (2015)
"Грабвайте телата" - този неостаряващ призив в готически шрифт би стоял добре върху семейния герб на поредната луда жена в арт-рока. Енню Вал е норвежка, която не се свени от нищо и смело задълбава в плътските дела. Предишният й албум Innocence Is Kinky от 2013-а стартира с откровеното признание "At night I watch people fucking on my computer", а едно от последните интервюта с нея е взето в паузите между подскоците й върху гигантска надуваема гърда в музея на секса в Ню Йорк. Какво друго... дипломната й работа е върху творчеството на Кейт Буш. Да, предполагам че можем да наречем младата Енню феминистка. Новият й албум не е толкова добър като предния по простата причина, че вместо от златните ръчички на Джон Париш (архитект на убийствения звук на PJ Harvey), Apocalypse е продуциран от нойз артиста Ласе Морхауг... и му личи. Шумът дойде в повече на обръгналите ми уши. Иначе съставките са все същите: речитативи или странен полушепот от Вал (освен когато реши да се прави на Джони Мичъл с бодри гърлени напеви), малко атонални китарки и цял потоп от клаустрофобична електроника. Общо взето, не е нещо, с което да се похвалиш вкъщи. Визията, обаче, е в традиционно добрите за Sacred Bones стандарти. Тази припаднала върху топката си за йога жена илюстрира идеята за безпомощните и нелепите ни тела по-добре от всякакви смущаващи метафори, на които скандинавката е майстор (освен всичко друго, тя пише за няколко списания и е автор на романа Perlebryggeriet /Пивоварна "Перла"/). Лимитираната версия на албума (двойна плоча, запечатана с червен восък) пък съдържа серия от снимки на сащисани доброволци, точно след като са изгледали ударна доза записи на американски телевизионни проповедници. Гледката не е красива. Не е и предвидено да бъде. Естетиката на Apocalipse, girl е тази на дезертиралата, на развенчаната красота. Дълбоки води.
Няма коментари:
Публикуване на коментар