Björk - Bastards (2012)

Кой да си помисли през 1993-а, че гаврошчето от Рейкявик скоро ще се омеша с Tricky и Underworld, ще пише песни за Madonna, ще трака степ с Катрин Деньов в "Танцьорка в мрака", ще получи Почетния легион и ще се поклаща по най-големите европейски сцени с брада от мъх и хор от 88 исландчета, докато зад гърба й сър Дейвид Атънбъро нарежда за връзката между природата и високите технологии? Точно, никой. Тогава не се обърна много внимание на Бьорк, защото това беше годината на Songs of Faith and Devotion, на Into the Labyrinth, на Zooropa и... сещате се. Все пак, тя направи всичко гореспоменато и още много, като остана една от най-стабилните фигури в съвременната поп музика. Всеки знае Бьорк, па макар и с не добри чувства. Ексцентричността в тандем с пронизителния й глас я правят толкова лесна за хейтване... Онези обаче, които й се радват, са възнаградени богато. Първо, от 1995 до 2013-а не е имало година, в която тя да не прави турне. И второ, Бьорк пуска по 7-8 ремикса със всеки сингъл. И говоря само за официалните. Вероятно някъде по света живее тих японец, притежаващ всички преработки на нейни парчета във всички възможни формати, но такива геройства не са по джоба, а и по нервите на обикновения фен. За него са измислени ремикс албумите, и това е един от тях. Заглавието, както и фактът че в някой страни колекцията излиза като bastards (с малка буква) говори, че самата Бьорк няма кой знае колко високо мнение за тези свои "копеленца", пръкнали се около излизането на Biophilia - скучният й научно-ориентиран албум от предходната година. Не знам защо, тъй като на мен някои ремикси тук доста ми харесват: Hudson Mohawke е добавил така нужния живец в иначе съвсем заспалата Virus, пианото в края на Mutual Core [These New Puritans mix] е вълшебно, а версията на Solstice, изпечена от Current Value, е съвсем приличен дъбстеп, способен да изкара ангелите на всеки напушеняк в клуба. Не липсват и куриозни моменти като двете (!) парчета, поверени на сирийския сватбар Омар Сюлейман, който ги омазва тотално с евтината си йоника и вокали в стил Сашо Роман. 
А сега да видим обложката. Ъ-ъ-ъ... перм, карбон, палеозой. Не съм много добър в геоложката периодизация, но тези базалтови плочи, подреждащи лицето на една древна като динозаврите Бьорк, ме кефят по някакъв шантав, първичен начин. Картинката, създадена от парижкото дизайн студио М/М, ме кара да се чувствам като осквернител на прастаро табу, както когато в първия "Индиана Джоунс" глупавите нацисти отвориха капака на кивота и отвътре изскочиха ония ми ти пепеляви вихрушки. Представям си също как вулканичните скали се разместват и брадичката отива зад врата, а очите се пъхват в антрацитената коса. А и тези сочни цветове... едвам се сдържам да не разточа малко пластилин на бюрото. 
За пълен тектоничен екшън с много искри и най-сластните скални приплъзвания, създадени някога от французин пред лаптоп, препоръчвам клипа на Mutual Core (цъкване тук). Ако трябва, изключете звука - понякога това помага.