Wendy James - Bad Intentions and a Bit of Cruelty (2015)

Уендито я харесах от пръв поглед. Това се случи през 1989-а или 1990 г. - във всеки случай в годината, когато започна да върви "Америкън Топ 20" с оня образ Тод Стивънс. По едно време веднага след него застъпваше друго предаване - "Пронизваща сила" /Raw Power/, където можеше да се гледа например 11-минутния клип към One Rode to Asa Bay на Bathory, което си е цял филм с всичките му гарвани и цвилещи коне. Та в събота вечер по Първа програма падаше сериозно музикално обучение... Но думата ми беше за Уенди Джеймс. Актуалният сингъл на бандата й Transvision Vamp тогава беше I Want Your Love, а за моя радост Тод Стивънс често пускаше клипа. Много ме кефеше как от вратата Уенди се мята на микрофона, захвърляйки скъпата си на вид дамска чанта на пода. Намирах това за маса бунтарско. Което е било и целта, като се има предвид, че Transvision Vamp си бяха 110% маркетингов продукт на MCA, насочен към заблудени тинейджъри като мен. През всички тези години следях кариерата на пънкарливата британка и мога да кажа, че за краткото си съществуване Transvision Vamp направиха няколко наистина добри хита, а соловият албум на Джеймс "Не е сега моментът да ревеш" (1993) съвсем не беше такъв провал, какъвто го изкара музикалната преса. Били Айдъл прави абсолютно същата музика от векове, а никой не го плюе, само защото умее да си криви долната устна. Ай сиктир!

Големият Джим Склавунъс подкарва останалите към студиото

И ето сега Уенди Джеймс се завръща с този симпатичен сингъл и обещанието за нов соло албум, наречен The Price of the Ticket. От само себе си се разбира, че нещата с последната й група Racine бяха дотук и след два неуспешни албума спомените за нея ще продължат да топлят само нашия Насо Русков, които бил подгрявал за тях докато се мъчеше да пробива в Лъндън сити. Тук нещата се очертават по-добре, защото останалите от бандата не са някакви момчетии, извадени от гаража, а истински великани на пънка. Лени Кей е китарист на групата на Пати Смит от самото й създаване, Джим Склавунъс, разбира се, е дръмърът на Bad Seeds и Grinderman, а Глен Матлок е оригиналният басист на Пистълс и съавтор на 10 от 12-те парчета в Never Mind the Bollocks, Here's The Sex Pistols. В сесиите за албума е участвал дори Джеймс Уилиамсън от The Stooges, които е известен с това, че никога не прави записи за други хора освен за своята група и за Иги Поп. На хартия този дрийм тийм изглежда непогрешим, но нека изчакаме крайния резултат. Засега разполагаме със сингъла и инфантилния клип към него, където разчорлената леля Джеймс обикаля Париж с бутилка шампанско в ръка, а кавалерът й - истински двойник на Серж Генсбур, размахва среден пръст към корабчетата с туристи. Разполагаме (донякъде) и с безкрайния крак на певицата върху стилната обложка. Това всъщност е т.н. double A-side single, тоест две малки плочи на 45 оборота в една опаковка (второто парче "Бедняшки блус" е малко в стила на Боб Дилан, но също става). Харесва ми ефектът тука има - тука нема, който се получава, когато обърнеш задната страна. С настъпването на вечерта палавата Уенди вече е извън сградата. Къде ли? Ето къде.