The Cult - The Cult (1994)

Моментът на осъзнаването настъпва за всеки по различно време и начин. При нераждалите булки това става към 40-те, при футболиста - след като го трансферират от Ман Сити в Трабзонспор ФК, а при Йън Астбъри - още щом влязъл на някакъв рейв в Англия след едно от дългите прашни турнета на The Cult из сайвантите на Америка и се оказал единственият човек там с коса до таза, каубойска шапка и ботуши-шпицарки. Естествено, всички го изгледали като шибано изкопаемо, преди да се върнат към питиетата и acid house-а си. Този болезнен експириънс показал на певеца, разплаквал милиони с Edie (Ciao Baby), че е тотално извън новото време и че моментът за промяна като да е назрял. Било някъде 1992 г. Последвалият безименен албум е опит за помиряване на поколенията и нещо като реабилитация след дълги години в кожените гащи. Да, това е "модерният" албум на братоците от Брадфорд, поне според разбиранията за модерно на Астбъри и китариста Били Дъфи. А те били да привикат в редиците Крейг Адамс и Скот Гарет (което е супер идея, защото така реално получават ритъм секцията на The Mission) и да се примолят на Боб Рок да продуцира (не толкова добро хрумване, като се има предвид какви ги надроби той с Metallica след черния албум). Въпреки елементът на риск, записът се получава много добре и е срамота, че не стигна по-високо в класациите: едва 69-о място в Америка и 21-о в родната Англия. Мръсният саунд на китарите и старт/стоп постройката на повечето песни ми напомнят Monster на R.E.M. - още един албум от 1994-а, който се чудеше как хем да остане рок, хем да се хареса на растящата маса грънджове и електронни фенове. При все това, като изключим лигавата и абсолютно ненужна Sacred Life, която уж оплаква рано погиналите Ривър Финикс и Кърт Кобейн, всичко останало е здрав и искрен рокенрол, какъвто по принцип си правят The Cult. Кое тогава е "модерното"? Вероятно прическите... вече никой няма да бъда осмян в нощните клубове. Опитът за алтернативност все пак им се зачита, смятам. Манският лохтан е едно от най-странните и редки животни. Въди се само на остров Ман, откъдето и името му. Представлява нещо средно между муфлон и див овен и е правнук на вече изчезнал вид, населяващ навремето цяла Шотландия, Хебридските и Шетландските о-ви. През 50-те били останали само 43 екземпляра, но после лека-полека ги закрепили до две жизнеспособни стада. По принцип са кротки, но не е добре да се закачат.