Kelley Polar - Love Songs of the Hanging Gardens (2005)

Наясно съм, че не всеки ще се юрне да слуша Kelly Polar само защото съм го споменал тук, но имайте предвид следното: той е ценен агент и ще е грешка да останете в неведение за биографията и творчеството му. Роден в Дубровник в семейство на дипломати, малкият Майкъл Кели хваща цигулката (заменена после с виола) веднага след завръщането им в Щатите. По-късно е приет в престижната музикална академия Juilliard в Ню Йорк, като през цялото време го раздава бунтар, редувайки Шуберт с Kraftwerk и Томас Долби с Дворжак. Естественото му влечение към електрониката скоро го запраща в орбитата на Морган Гайст и лейбъла му Environ, изповядващ веселата религия на фънки хауса и спейс диското. Първата колаборация между двамата е парчето Miura от дебюта на Metro Area, което с кротките 123 бийта в минута уж е идеалeн фон за поклащане с розов коктейл в ръка, но вече съдържа невидимата заплаха, така характерна за работата на Polar. Другото важно участие на открехнатия виолист е в Back to Light - албум на Bomb the Bass от 2010-а, в който се включват и имена като Ги Борато и Мартин Гор. Все пак, талантът си на певец и аранжор той пази предимно за соловите си издания. "Песни за любов от висящите градини" е първото от тях. All Music Guide го нарича синтфоничен буги-поп, а Pitchfork говори за "саунд с консистенция на млечна пяна". Вярвайки, че описанията на тези далеч по-речовити от мен автори са задоволили всички питания относно стила, продължавам по същество. На 2 април 1995 г. телескопът Хъбъл успява да заснеме момента на зараждане на няколко стотици нови звезди. Снимката, показваща три струи от водород и междузвезден прах, става известна като "Стълбовете на сътворението", а за любителите на селфита се посочва и точния адрес: мъглявината Орел. Учените се шегуват, че тези стълбове от газ са като детски градини, от които рано или късно ще излязат нови, бляскави звездни тела. Красиво, нали? За жалост, където има красота не закъсняват и извращенията. За  двайсетте години, изминали от датата на снимката, са излезли точно 22 албума, чиито обложки включват Стълбовете в безумна или откровено селска компания - от паяци убийци до червена "сатанинска" кола. На техния фон пестеливият и уважителен подход на Kelley Polar изпъква като бисер сред а̀кита. Ученото си е учено. 

Идиотите Daredevil с "Изгаряне 3-та степен"