Лудница / WTF 3

Anna Homler & Steve Moshier - Breadwoman & Other Tales (2016)

Оригиналният миниалбум

В един свят, където дори рекламните торбички на BILLA вече не се въртят на пилоните си от съображения за икономии, е трудно да записваш, издаваш и промотираш нова музика. Особено ако се представяш в авангардния жанр. Вече няма кой да си купи албум със 73 мин. чегъртане по дъното на варел, както се случваше преди време. Затова експерименталните артисти все по-често се насочват към преиздаване на добре познати класики, поизтупани от праха и подсладени с някоя и друга лайв версия, демо или стикерче. Обладани от духа на Коледа, Tuxedomoon и Swans дори дадоха по цял бонус диск с последните си преиздания. Пак по линия на re-issue културата през февруари ще си припомним салонната шаманка Анна Хомлер и парчетата й с преструвански заглавия като Gu She’ Na’ Di и Giyah. Какво, по дяволите, е Gu She’ Na’ Di? На мен ми звучи като марка уелски кашкавал, но версията на Хомлер е друга. Както си пътувала из пустинята на път за някакво поетично четене в Топанга Кениън, добре настанена в своя кадилак модел 1961-а, мацката внезапно отворила уста и започнала да пее и ломоти на непознат език, който с годините се превърнал в нейна запазена марка из арт-галериите на Ел Ей. По време на това пътуване се родил и образът на Breadwoman - разказвачката, която е "толкова стара, че се е превърнала в хляб". Голям пек ще да е бил онзи ден на магистралата...

Детско парти с Хлебната жена? Не, благодаря.

Доколкото аз схващам, Хлебната жена е замислена като някакъв безвреден езически персонаж, нещо средно между богинята- майка и баба ви Марта. Ако обаче се зачетете в брошурата на оригиналния Breadwoman от 1985-а, нещата рязко отиват в посока Стивън Кинг. "Тайната на устата раззината/ Кой ли ще влезе сега?/ Кой яде и кой ще бъде изяден? Протегнат език, като празен пейзаж/ Като път, по който да тръгнеш." Хм. Да видим още малко: "Древните имат си правило златно, че хляб на плътта е близнак / Единият в друг се превръща/ А сетне... обратно." Доста зловещо, мен ако питаш. Това не пречи пърформанси с Хлебната жена да се представят дори пред деца. Гласът на Хомлер обаче е изразителен и странен, което оправдава някой и друг детски кошмар. Като добро другарче, ти давам линк към хипнотичната Ee Chê (https://vimeo.com/144394420). Колекцията ще излезе от лейбъла RVNG Intl. и освен отдавна изчерпания дебют, издаден само на касета, ще включва една песен от вторият албум на Хомлер Dō Ya Sa´Di Dō (1990) и една нова. 
Що се отнася до кадилака, той също е превърнат в художествен обект веднага след излизането му от употреба. В момента возилото е част от инсталацията "Син кит", таблото е покрито с водорасли, а в жабката се мъдри умряла риба. Насам, народе!

Гордата родителка

Древни тайни