Обложка на тримесечието 2

ANOHNI - Hopelessness 

"Дрон, бомбардирай ме / тресни ме от връх планината, наври ме в морето", пее Антъни Хегърти в излезлия на 6-и май Hopelessness, минорния му проект под новото име ANOHNI. Както се вижда още от заглавието, тази творба не става за летните плажове, а шансовете някое парче от нея да се превърне в Макарена-та на 2016 г. са минимални. Но и животът на номадстващия британец не е лек, особено откакто реши че не му стига да е просто едно дебело момче с хубав глас, а иска да е жена със съответната чувствителност и всичко що върви с нея. И така, след като се обяви за транссексуален, нещата при него/нея станаха пределно сериозни, та чак патетични. Войни, екология, Обама, Гуантанамо, неравенство и неправди от всякакъв калибър - всичко това изведнъж легна на покритите му с бяла туника рамене. Лу Рийд го нарича "ангел" и не е трудно да му повярваш, когато слушаш този неземен, натежал от емоции глас, който успява да разплаче дори обръгналата Наоми Кембъл в клипа на Drone Bomb Me. 

Оригиналното фото

Друг е въпросът дали е работа на артиста да се занимава със световните проблеми. Аз лично предпочитам по-елементарни ентъртейнъри като Аксел Роуз или, да кажем, Duran Duran, които се интересуват само от себе си и доброто настроение на публиката. Ако ми се слуша бюлетин от Обединените Нации, ще си пусна обедните новини, така го виждам...

Макар в Hopelessness да има добра бройка запомнящи се песни (чуй, например, Crisis) повече ме впечатли обложката. Колективният поглед на тези три насложени лица е като свредел, който пробива изстиналото ти неебателно сърце. Човек се чувства като Гьоринг на Лайпцигския процес... смачкан, тотално разобличен. Простата (вероятно) манипулация е извършена от холандското дуо Инез и Виноод на базата на стара снимка на Антъни, допълнена с несъществуващи скули и пластове мургавина. Така образът му се явява събирателен за широк кръг онеправдани, вперили обвинителен взор във всички нас. Добре, добре, пишете и мен за спасяване на планетата. Къде ми изчезна платнената торбичка за пазаруване? Тук някъде беше... 

В по-весели дни с другарката Йоко