Einstürzende Neubauten - Lament (2014)

След смъртта на Хари Пач - последният ветеран, сражавал се в окопите на Първата Световна (умира през 2009-а на 111 годишна възраст) всичко по темата са интерпретации от втора и трета ръка. Вече няма кой да сподели лични впечатления от грандиозната месомелачка, въпреки че заместители се намират. Разбрах, например, че преди 2 години историческият музей в Щутгарт организирал интерактивна изложба, където можело да пипнеш плата на униформите, да пиеш вода от автентична манерка, да помиришеш барута, да чуеш експлозиите в реални децибели и прочее екстри. Не знам дали са организирали и обгазяване с иприт, но това в музейни условия трудно ще се получи, да не говорим за съдебните разноски... Естествено, изложбата е била част от отбелязването на стогодишнината от избухването на Голямата Война. Както, впрочем и този любопитен албум на Айнщюрценде, който немските пионери на индъстриъла създават по поръчка на белгийския град Диксмойде - един от първите, нападнат от лошите дойчовци през 1914-а. В този смисъл, групата не го разглежда като поредна глава от богатата си дискография, а го нарича просто "документ" за работата им по поръчката. Това не значи, че ни е спестен леко досадният педантизъм, характерен и за другите опуси на Бликса Баргелд и колегите му с вид на учители по трудово. Взели-невзели парите, те бързат да наемат двама експерти - историк и литературен консултант, които да им помагат с проучванията, та да не се отклонят с някой милиметър от научните факти - вероятно най-големия им кошмар. 

Ново приложение на бодливата тел

Можете да се обзаложите, че всичко в този албум е автентично - от специално създадените инструменти (арфа от бодлива тел, празни оръдейни снаряди, издаващи различен звук, патерици, облепени с микрофони) през "кавърите" на американски и немски военни химни, та чак до текста на телеграмите, изпят в леко комичен стил от Баргелд и Александер Хаке в The Willy-Nicky Telegrams. Вили и Ники са обичните братовчеди Кайзер Вилхелм и  Николай II, последният руски цар, които в предвоенните дни си разменят серия преливащи от любезност телеграми, при все че вече са решили да се разкатаят на бойното поле. Друг забавен момент е Der Beginn des Weltkrieges 1914, представяща войната през погледа на домашните животни. Парчето носи нещо от духа на кабарето и е отлична възможност да се убедим в имитаторския талант на Бликса, който грухти като прасе, кряка като патица, цвили и кукурига в продължение на 6 вдъхновени минути. 

Брандирана флашка с албума в тенекиена кутия с/у 35 евро

Нашата роля също не е пропусната: в едно от парчетата, където всеки бийт отговаря на един ден от войната (вж. видеото по-долу), чуваме гробовния глас на Баргелд да оповестява Кралство България като поредния участник, включил се в партито. Спомената е и Добричката епопея от 5-7 септември 1916 г. Както казах, много интересна творба, в която можеш да се заровиш като в книга. Почти ми свърши мастилото, но да кажа нещичко и за корицата. Върху успокояващото зелено на папратите тези пушечни букви изникват като предупреждение. Скивате ли замаха, дори яростта, с която е изписана думата LAMENT (жалба, ридание)? Контрастът им с пасивната безметежност на фона? Бедата идва неочаквано, понякога предизвикана от най-дребни неща. Това ми го каза зъболекарят, но според мен е валидно и за големите световни събития.