Riz Ortolani - Cannibal Holocaust OST (1995)

Аз съм от онези хора, които се дразнят като видят тоалетната хартия да се ползва за бърсане на нос, а носните кърпички - за другото. Всеки продукт си има предназначение и то трябва да се спазва. Ето защо, когато реша да разпусна с някой филм на ужасите, гледам да е нещо наистина ужасно. Не бих си губил времето с хорър, който не води до изтръпване на задния мозъчен лоб. Това е тестът и "Канибалско изтребление" го издържа блестящо. Нещо повече, докато го гледах, купата с резени сочна круша, която си бях приготвил, остана недокосната, а това не се случва често, да не кажа никога. Филмът на Руджеро Деодато е иззет от италианските кина само 10 дни след премиерата му на 07 февруари 1980 г., а скоро е забранен и в още 50 страни по света.

Green Inferno изданието на Mondo

И с право - там има неща, от които ще се погнусят и най-подготвените и чието заснемане би било абсолютно невъзможно в наши дни. Гигантска костенурка, едно прасе и няколко маймунки са убити съвсем наистина, пред камерата... голяма група индианци, барабар с малките деца, прекарват дълги минути под горящ сламен навес, а в една потресаваща сцена здрав и прав оператор е разфасован с мачете и изнесен на филета в джунглата за по-малко от 30 секунди. Разбира се, такива сюжети са сърцето и душата на един приличен канибалски филм, но постигнатият от Деодато реализъм е толкова голям, че скоро в пощенската му кутия каца призовка. Обвинението? Че е убил и актьорите си, включително младата Франческа Киарди в ролята на секси журналистката Фей. Никой не ги е виждал от месеци... паника и истерия... Италия е разбунена. 

Невъзмутимият Ортолани на гърба на версията на Death Waltz

Накрая се разбира, че целият каст е подписал договор да не се появява публично една година след премиерата, за да се поддържа илюзията, че филмът показва документални кадри, открити в амазонската джунгла. Хората се поуспокояват, но вече не искат и да чуят за хитрия Руджеро и скандалната му творба. Нищо чудно, че музиката към филма пропада за цели 15 години, преди да бъде официално издадена. И кой да се престраши, ако не безогледните и нетактични немци, които няма да се смутят от няколко гирлянди от черва. Така саундтракът за първи път е издаден от германския лейбъл Lucertola в предпазлив тираж от 1000 бройки, последван от по-късните версии на други издатели. На фона на безобразията, които си позволяват на екрана и канибали, и уж цивилизованите бели, музиката поразява със своята елегична красота. Богати оркестрации се редуват с фънки инструментали в най-добрите традиции на 70-те. Мненията тук са две: че филмът става за гледане само заради музиката и че, напротив, тя само влошава нещата, подвеждайки зрителя да очаква някакъв лъч хуманност, който така и не се появява. Едно е сигурно - ако не беше музиката, едва ли някой щеше да си спомня за "Канибалско изтребление" 35 години след създаването му. Името Риц Ортолани може и да говори нещо на по-паметливите ви чичовци, защото се произнасяше през вечер, докато течаха началните надписи на La Piovra, любимия мафиотски сериал на България. Говоря за първи сезон, където комисар Корадо Катани е още млад и напет... после застъпи Енио Мориконе. Заслугите на маестро Ортолани към филмовата музика са неизброими - от 1961-а до смъртта си преди 2 години е озвучил над 140 филма, а парчетата му с радост се ползват и от съвременни и готини кинотворци като Тарантино (в Kill Bill 1 & 2) и датчанина Виндинг Рефн (в Drive).

Филм във филма: пристигането на самонадеяния екип

Както споменах, версиите на саундтрака са няколко, всеки със своята обложка, но аз харесвам най-много първата със стилизираното изображение на наказаната от диваците прелюбодейка. Деодато трябва да обяснява и за нея в съда. Налага се да покаже на подозрителните магистрати хитроумното си изобретение (кол с монтирана велосипедна седалка) и да се закълне, че статистката си е жива и здрава някъде в Колумбия. Сянката във формата на пушек пък напомня за сцената, в която арогантните документалисти спретват една "малка Камбоджа" на невинното племе, за да направят филма си по-драматичен.   
А сега... музика!